Един от рефрените, който се появява непрекъснато при идентифициране на камъчетата в обувките на мениджърите, е ангажираността на хората.
Истинският проблем, обаче, не е в липсата на ангажираност, а в това, дали настоящата ангажираност на хората съвпада с настоящите цели на организацията. Хората в екипите винаги са ангажирани за нещо - да си вършат работата, да постигат целите...или да чатят във Facebook. И понякога в обратния ред. Когато хората увеличават обедните си почивки, изравняват броя на изпушените цигари с броя на стълбите до офиса, създават лагери на "ние" и "те" по коридорите и т.н. ….тези хора са ангажирани….но социално, а не работно. В този случай, мениджърите просто има нужда да подравнят енергията и нуждите на хората с тези на организацията. А не да обвиняват хората, си че не са ангажирани. Те винаги са ангажирани с нещата, които максимално се доближават до техните нужди. Въпросите, които помагат на мениджърите да увеличат общото сечение между организационните цели и личните нужди на хората са: - До колко всеки мениджър е наясно с целите на екипа и организацията си? (не месечните таргети, а целите, които са гориво за смисъл, отдаденост и вдъхновение); - До колко всеки мениджър е наясно с нуждите на всеки човек от екипа си? (какво точно всеки човек иска до постигне лично за себе си, докато постига и целите на екипа); - Каква е конкретната стратегия за увеличаване на общото сечение между целите на организацията и нуждите на хората? (индивидуално за всеки човек от екипа); Повече по темата - в подкаст епизод 218 на “Сутрешно предаване за мениджъри”. #goals #reflection #podcast #development #manager #leadership Comments are closed.
|
Архиви
February 2019
|