Като мениджъри, лесно може да се заблудите, че знанието на хората от екипа ви за решаване на даден техен проблем винаги ще води до автоматично използване на това знание, промяна и решаване на проблема.
Ако беше така: - хората, които искат и знаят как да делегират, винаги щяха да делегират; - хората, които искат и знаят как да управляват добре времето и приоритетите си, винаги щяха да ги управляват; - хората, които искат и знаят как да дават директна обратна връзка, винаги щяха да я дават. Знанието за всичко това го има и е почти навсякъде. Прилагането на знанието обаче често липсва. Хората плуват в знания и се давят от неизползването им. Защо е така? Една от причина е неотчетливото различаване на последиците от първи и втори порядък при неизползването на знанията. Последиците обикновено са противоположни и затова объркват мениджърите. Последиците от първи порядък често са положителни и водят до бързи победи, а последиците от втори порядък първоначално имат негативен ефект, но с времето стават положителни. Например: Определен мениджър знае и иска да делегира, но на практика не го прави. Последици от първи порядък при неделегиране:
Последици от втори порядък при неделегиране:
Друг пример за последиците от първи и втори порядък е грижата за тялото и спортуването. Когато не се спортува редовно - това краткосрочно дава време, но дългосрочно намалява здравето. Същото е с цигарите, храненето, провеждането на трудни разговори...и почти всичко за което се сетите, че отлагате и за което на интелектуално ниво имате желанието и знанието какво да правите, но на практика не го правите. Вододела между знаещите и постигащите е в ръцете на прилагащите. Comments are closed.
|
Архиви
December 2019
|