Еднакви корени | Подкаст епизод 250

​Трамплинът на решителността и увереност, от който отскачат много млади мениджъри в началото на кариерите си, лесно се превръща в капан на припряност и безразсъдност. 

В книгата си “Егономика”, Дейвид Маркъм и Стивън Смит разказват за един експеримент, при който изследват влиянието на егото при вземане на решения. Резултатите от експеримента отчитат, че хората попадат в две основните категории: 

1. С добре балансирано его; 
2. С раздуто его; 

Втората група участници са 3.7 пъти по-склонни да се въвлекат в скъпи и губещи начинания. 

Думата “его” има латински произход и означава “Аз, моята личност”. Когато се говори за “его”, според авторите на “Егономика”,  се подразбира някой, който е толкова погълнат от собствената си личност, че трудно забелязва реалността наоколо. 

Егото може да помага или да вреди на мениджърите в зависимост това дали е добре балансирано. Когато не се уцели правилната доза, силните страни на мениджърите, които са играли ролята на трамплин, може да се превърнат в капани. 

Ето типичните резултати от прехода от балансирано към раздуто его: 

Всеотдаен -> Обсебващ
Смел -> Безразсъден
Проницателен -> Критичен
Решителен -> Прибързващ
Доверчив -> Наивен
Упорит -> Твърдоглав
Дисциплиниран -> Ограничен

Повече по темата в подкаст епизод 250.