Не приемайте лично съкращенията

​Има един парадокс в бизнеса, че всичко е лично и нищо не е лично. 

Нагласата на хората е, че няма нищо лично, когато си оттеглят резервациите от хотелите и така пряко допринасят за спирането на приходите им.  И косвено допринасят за съкращенията на персонала в хотелите. Но нещата стават много лични, когато собственият им работодател ги съкрати и им спре приходите. 

В първия случай нищо не е лично - просто бизнес и отменена почивка. Хотелиерът сам да се оправя и да си балансира приходите и разходите. А във втория случай всичко е лично и работодателят им "не цени хората". Но реално във втория случай отново нищо не е лично, а е просто бизнес. Но за работодателя. 

Така че, преди да се обръща внимание на постовете за това колко работодателите не ценели хората си, защото ги съкращавали, нека да се обърне внимание на простата математическа логика. 

Една компания може да съществува вечно, ако поддържа положителен паричен поток. И може да съществува ограничен период от време, ако е с отрицателен. Така че, когато се намаляват разходите за заплати пропорционално на намаляването на приходите от клиентите, не става въпрос за това, че компанията не цени хората си, а става въпрос за проста математика за това компанията да е над водата, вместо да се удави в неизпълними задължения. 

Бързите съкращения са много по-здравословни за съкратените и за съкращаващите, отколкото трупането на междуфирмена задлъжнялост, забавяне на заплатите и влизане в проточени кредитни схеми. Предходното изречение ще го разберат 1 от 1000 души и ако се питате, дали сте този един, значи не сте.