Илюзия на фокусирането

 Даниъл Канеман я определя в едно изречение така:  “Нищо в живота не е толкова важно, колкото мислите че е, когато си мислите за него”. За да оцените силата на тази илюзия, си отговорете за няколко секунди на два въпроса:

1) Колко удоволствие ви доставя колата ви?
2) Кога получавате удоволствие от колата ви?

Получавате удоволствие от колата  ви, когато си мислите за нея. Което, вероятно не е твърде дълго време и това време не винаги съвпада с карането й. Когато карате, обикновено си мислите за други неща, а не за удоволствието от карането.

Когато карате, настроението ви много повече се определя от нещата, за които си мислите, а не от самото каране и колата. Когато отговаряхте на първия въпрос, попаднахте в илюзията на фокусирането.

Тогава сте отговорили на много по-тесния въпрос: “Какво удоволствие ви доставя колата ви, КОГАТО си мислите за нея?”. Като мениджър, в работата си имате огромно количество подобни илюзии. Например, имате илюзията че хората от екипите нямат проблеми свързани с вас, само защото в срещите не ги споделят.

​Имате редовни срещи за статуса на задачите, но прескачате срещите за развитието на хората. Имате илюзията, че управлявате хора, но всъщност управлявате задачи. Особено ако не ви стига времето.