Уголемяването на екипа води до намаляване на личната отговорност

"Атакувай злото, което е в теб,
вместо да атакуваш злото, което е в другите."
- Конфуций
 
Почти всеки е гледал видео със състезание по теглене на въже, в което човек, без особено здрава физика, се оказва сам от своя край на въжето срещу 4-5 други състезателя. И вместо логиката да победи, побеждава по-слабият човек. Не защото е по-силен. А защото е по-емоционално отдаден и лично отговорен.
 
С увеличаване на абсолютния брой на хората в един екип, относителният принос на всеки един от тях към крайните резултатите на екипа все повече намалява. Намалява и желанието за пълно раздаване.
 
Комуникацията и координирането на приоритетите между повече хора става все по-трудно. Оттам и ефектът на разваления телефон започва да се усеща все по-често. Появява се дублиране на работата и зачестяване на забавянията.
 
Въобще, колкото и да е ентусиазиращ и вдъхновяващ растежа на един екип, този растеж идва на определена цена. Свободните духове на хората, които обичат да работят в малки екипи, не винаги са готови да платят тази висока цена, която идва под формата на дублиране на работата, затруднена комуникация, допълнителни нива на съгласуване и одобрение, неефективните срещи и т.н.
 
При уголемяване на екипите качествените разговори в срещите започват да отстъпват място на досадни двустранни монолози. Те представляват говоренето от един човек към двайсет други в продължение на 10-15 минути. И след това, говорене на друг човек – отново към останалите двайсет. Получават се монолози, просто защото е физически невъзможно да се проведе разговор между 20 човека за 1 час. Но, все пак, опитите продължават някъде. Може би и във вашия екип. 
 
В прекалено големите екипи неизбежно се появяват т.нар. "мъртви дървета" – хората, които се движат по течението, без особено голям живец в тях. Въпросът е мениджърите да ги съживят. А не да говорят за тях зад гърба им. Или зад стеблата им.
 
Хората тип "мъртви дървета", които се движат само по течението,
обичайно са тези, които работят точно толкова, колкото може да бъде забелязано от мениджърите им. Нито повече. Нито по-малко.

 
Тогава, когато хората забележат, че уголемяването на екипите води до поява на неефективност в работата им, това обикновено води до намаляване на мотивацията. По-малката мотивация води до по-малка отговорност и отдаденост в работата. Това води до по-слаби резултати. Те от своя страна водят до обвинения към другите и оправдания плюс допълнително намаляване на мотивацията. И се заформя един порочен кръг: 

​Естествен резултат е хората да намалят усилията си тогава, когато виждат, че с всяко увеличаване на екипа относителният им принос става все по-малък и незабележим. Но не е естествено това да остане незабелязано и неадресирано от мениджърите.

Има два начина да се прекъсне този порочен кръг. Всичко стартира с началото – намалената лична отговорност.

 - Първият начин е – в отговор на уголемяващия се екип, да се създадат вътре в него микроекипи от 2-5 души, които да запазят относителна самостоятелност с ползите от работата в малки групи. И на седмична или месечна база да има калибриране с големия екип. Съобразно задачите, оптималният брой може да е от двама-трима души. Най-малкият възможен екип е от двама души. Особено при него много отчетливо се вижда кой докъде реално си върши работата и доколко е отдаден.
В екип от двама-трима души няма много място за "мъртви дървета".

При микроекипите може да се определи и старши на екипа. С малко повече или разнообразни отговорности. Но със същата заплата. Важно е заплатата да не се увеличава изкуствено за тази роля, за да не привлечете хора за нея, които не се интересуват от самата роля, а от допълнителното заплащане.

 - Вторият начин е – в среда на уголемяващ се екип, да се адресира нивото на личната отговорност за всеки. В индивидуален и в общ екипен формат.

Бърз начин за увеличаване на личната отговорност и ангажираност в екипите е просто намаляването на броя на хората в тези екипи. Така приносът или липсата на принос на всеки е лесно видим за всички. Взаимната подкрепа или натиск от хората, които работят рамо до рамо, са много по-ефективни при анализ на успехите и провалите.

При големите екипи успехите имат много бащи, а всички провали са сираци.
Най-малкият екип е от двама души. Негова разновидност е екип от един човек, който се отчита директно към мениджъра си. Тогава има най-висока лична отговорност.

ВЪПРОС: Какъв би бил оптималният брой на хората във вашия екип, който да подсигури качественото и ефективно изпълнение на целите?

Книга "Паркирай егото" - http://www.equinox-partners.bg/park-your-ego.html

Книга "Студен душ за мениджъри" - http://www.equinox-partners.bg/cold-shower-for-managers-book.html

Книга "Пътят на сърцето в бизнеса - от същността" - http://www.equinox-partners.bg/the-way-of-the-heart.html
---
3-месечни програми за мениджъри (само вътрешни за една компания с групи до 12 мениджъра) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html
---