Дните, които ви разБиват са дните, които ви разВиват

​Има една история за човек, който отишъл с пикапа си за дърва през зимата. Още на отиване заседнал в снега и ни напред, ни назад. Вместо да чака някой да го намери и издърпа, започнал да сече дървата, за които и без това е бил дошъл. Сече и товари в пикапа. Не след дълго целият пикап бил натоварен с дърва. Това създало едно неподозирано решение на проблема му. Благодарение на тежестта на дърветата, пикапът получил по-добро сцепление с хлъзгавата земя и така успял да се измъкне от засядането. Без някой друг да го издърпва. 

В самото начало човекът не e имал за план да увеличи сцеплението на пикапа си с дървата. Това просто се е получило като полезен ефект от решението му да свърши това, което може да свърши, докато е затънал в снега и калта. 

Нека пренесем тази история към ежедневието на ръководителите на екипи. Какво се случва тогава, когато някой човек или целият екип заседне в калта? Може би се почва с търсенето на виновни, оправдания и обвинения към другите. Вместо да се запретнат ръкави и да се свърши това, което може да се свърши непосредствено към момента. И след това да се види кое е следващото нещо, което може да се свърши. И след това следващото. И така да се излезе от калта. Понякога и с неочаквано решение. Вместо да се седи, да се чака и да се обвиняват другите за собствените неудобства. 

Много е лесно човек да влезе в режим на оплаквания и обвинения към другите. Но те водят само до задълбаване в калта. И до оплакването за разБиващ ден. Но същият ден може да бъде разВиващ. 

Дните които ви разБиват (може да) са дните, които ви разВиват.