Ако желанието ви да се харесате е по-голямо от желанието ви да се подобрявате, съвсем естествено е да избягвате или дори напълно да игнорирате негативната обратна връзка.

Работата е там, че реално можете да станете по-добри в нещо, едва след като желанието ви за подобрение е по-голямо от желанието ви да се харесате на другите.

Поради тази причина мениджърите, които крият вътрешната си несигурност и некомпетентност зад параван от безброй дипломи и сертификати, са обречени да се превърнат в неспасяеми всичколози. Такива, които имат експертно мнение за всичко, но делата им показват, че не са добри в (почти) нищо.
​
Огледайте се, дали имате такива неоценени гении около себе си. Естествено, ако не ги виждате наоколо, има шанс да ги видите, ако се вгледате в огледалото.
 

По време на една и съща промяна, за един и същи екип, по едно и също време, е напълно възможно да имате хора, които реагират напълно различно. Различното поведение е естествена здравословна реакция. Тази реакция отразява ВЪЗПРИЯТИЯТА на хората за промяната. А не самата промяна.

В началото на някои обучения за управление на промяната, подреждам прави участниците в една редица. Строени по азбучен ред. След това им съобщавам различни думи, свързани с промяната и всеки човек прави крачка напред, ако има позитивна асоциация с тези думи. Или крачка назад, ако има негативна асоциация.
 
Някои от думите са следните:
 
- Нови процеси
- Нови отговорности
- Нов пряк ръководител
- Нова заплата
- Нови отчети
- Нова локация
 
Както можете да си представите, след няколко минути, вече няма права редица. А има разбъркани в зигзаг хора, които повече приличат на копчета на аудио пулт, отколкото на екип, който се движи ЗАЕДНО в една посока.

За един човек, “нов пряк ръководител” се асоциира с положителна промяна. Това означава крачка напред. Има мотивация за промяна. За друг, “нов пряк ръководител” се асоциира точно с обратното. Има негативна реакция. И нежелание за промяна.

Забележете, че не съм казал “нов ПО-ДОБЪР” или “нов ПО-ЛОШ” пряк ръководител. А само “нов”.
​
Хората не реагират на промяната, която се случва. Те реагират на собствените си ИНТЕРПРЕТАЦИИ за промяната. И това прозрение отваря вратата за по-качествената комуникация и управление на промяната. Такава, при която се работи не просто с реакциите на хората, а с ТЕХНИТЕ интерпретации и асоциации, които ПОРАЖДАТ тези реакции.