Нивото на ангажираност на всеки екип постепенно ще падне до нивото на най-слабо ангажирания член на екипа. Освен, ако това не се адресира навреме.

Най-неангажираният член на екипа не просто тежи с изоставането в работата си. Той пречи много повече с въздействието си върху морала на всички останали.

Ако хората имат сходни позиции и сходни възнаграждения, не е особено справедливо тези, които ползват фалшиви болнични, възприемат се като председатели на несъществуващи синдикати и нонстоп говорят зад гърба на колегите си, в края на месеца да получат същата заплата като всички останали, които съвестно си вършат работата. 

В подобни случаи, най-болезненото решение, може да бъде не само най-бързо, но и най-полезно. И то е – освобождаване.
​
Това освобождаване не просто ще улесни работата на екипа. То ще даде и сигнал на следващия най-слабо ангажиран, че ходенето НА работа е различно от ходенето ДО работа.

Ако някой ви каже, че за да свирите на саксофон, просто трябва да духате на едно място и да си движите пръстите нагоре-надолу на друго, сигурно няма да ви научи да свирите. Това, което ви е казал е вярно. Но безполезно.

Така е и със списъците за 3-те, 5-те или 10-те неща, които се препоръчва да правят или да не правят мениджърите на екипи, когато водят срещи, целеполагат, делегират, дават обратна връзка и т.н. Всичко в списъците е вярно, но безполезно.
​
Никой не очаква от саксофонистите, които свирят на големи концерти, да са се научили да свирят с четене на книги и с две обучения в годината. Но нещо подобно се очаква от мениджърите, които отговарят за работното представяне на големи екипи – да се обучат как да ги управляват с два тренинга в годината. И с една книга.

Като си забием носа в даден проблем е малко трудно да видим гората и дърветата едновременно. А за решаването на повечето работни проблеми в комуникацията е необходимо именно това – да се види едновременно не само конкретното действие на някой колега, но и голямата картина за това, което провокира действието и какво иска да се постигне чрез него.

Например, в понеделник сутрин, енергията на по-стегнатия дневен ред и по-директното дискутиране на седмичните отчети и предстоящите задачи, вероятно се различава от вибрациите на петъчните екипни срещи. 

Прекъсването на отклоняващите се, липсата на шеги и хладната отчетност в понеделник може да бъде разчетена като негативно отношение от участниците в срещите. Това е дървото, което виждат. Но ако погледнат към гората – тогава ясно се вижда, че голямата цел на лидера на екипа не е да развали настроението на колегите си. А да се фокусира върху нещата, които имат нужда да бъдат в центъра на вниманието на всички. Нищо повече. Но и нищо по-малко.

​---
3-месечна програма за развитие на лидерски умения и екипна ефективност (в цялата страна по индивидуална заявка) - https://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html​

Когато стане въпрос за делегиране, повечето мениджъри считат, че причините за това да не делегират достатъчно са, че нямат необходимите надеждни хора и, че не са сигурни как точно да се случи процеса по най-правилния начин. 

Дълго време и аз мислех така. Но се оказа, че бъркам(е).

Истинските причини за недостатъчното делегиране не се крият в липсата на подходящи хора и в незнанието на правилните стъпки. Тези неща се идентифицират и научават буквално за 10 минути. 

Истинските бариери пред делегирането не могат да се преодолеят за 10 минути, а по-скоро за около 10 месеца. Горе-долу толкова време отнема на мениджърите да променят вътрешната си нагласа към този процес. Промяната е свързана с това, да преосмислят какво наистина изисква ролята им на ръководители, за да бъде успешен екипа им.

Преосмислянето е свързано с това да видят, че те се много по-полезни за екипа си, когато помагат на хората да си свършат работата, а не я вършат вместо тях. Но в цапането на ръцете с разрешаването на оперативните проблеми и вършенето на работата наравно с другите има толкова много “позитиви” – работата към момента върви по-бързо, изпитва се удоволствието от отметнатите задачи, има усещане за заедност и т.н. Това са “позитиви” в дебели кавички, защото са краткосрочни. И защото именно те спират мениджърите да делегират повече в дългосрочен план. 
​
Преосмислянето е свързано и с това да се види, че когато има качествено делегиране, колебливите и неуверени хора постепенно стават по-самостоятелни. Чакането и прехвърлянето на топката за заместени с действия и поемане на отговорност. Страхът от грешки е заместен от доверие. От мениджъра към екипа. И от екипа към мениджъра.