Още от годините ми в IBM, темата за измерване ефективността на коучинга и обучението в коучинг умения се появяваше често. Най-вече на месечните срещи на IBM Coaching Community of Practice, където ни гостуваха професионалисти като Liz Macann (BBC), Kimberly McAdams (Amercian Cancer Society - които само за 4 години достигат от 20 до 3500 коучинг часа/година в организацията) и много други компании, които споделяха опита си за въвеждането на коучинг стистеми.

През 2012 вътрешната коучинг общност на IBM достига над 500 члена и над 150 сертифицирани коуча, някои от тях с над 10 години практика. За сравнение - в цяла България общия брой на сертифицираните е около три пъти по-малко, от колкото в тази компания. Та на тези месечни срещи почти неизменният въпрос към госта беше свързан с това как се измерва ефективността. 

 В книгата си "Как работи коучинга" Джоузеф О'Конър и Андреа Лагес споделят една стара дзен притча, която много напомня Джохари прозореца, който е създаден през 1955 от Джоузеф Луфт и Хари Ингам. 

В притчата се разказва за това как един човек усилено си търсил ключовете под уличната лампа. По едно време се появил непознат, който се опитал да помогне на човека. Като не открили ключовете за известно време, непознатият запитал къде точно ги е изпуснал. Човекът посочил 20 метра настрани, където било тъмно. Тогава човекът обяснил, че е търсил под лампата, просто защото там може да вижда.

Тази събота посетихме  TEDxBG 2013 и си припомнихме, че в България също има идеи, които си заслужават да бъдат споделяни. 

Една такава идея идва от презентацията на Даниела Тодорова, учител на "Заедно в час". Освен, че презентацията беше пълна с увлекателни истории, поуките и темите за размисъл валяха едни след други. 

Особено впечатляващо беше, че има научно доказана връзка между очакванията и резултатите в учебната среда. Връзка, дори зависимост. Коефициентът на корелация се доказва, че е много силен до 0,3. Високите очаквания към себе си и околните водят до високи резултати. И обратното. 

През 1968 година Розентал и Якобсън, провеждат експеримент, при който карат група учители да повярват, че учениците, с които започват да работят в началото на годината, са с изключително голям потенциал. Това, което се получава в края на учебната година е, че резултатите на тази група са наистина по-високи от тези на контролната група ученици. Получава се нещо като самоизпълващо се пророчество, или т.н. ефект на Пигмалион. 

Вчера студенти от различни специалности на СУ "Св. Климент Охридски", сред които бяха "Клинична социална работа", "Трудова заетост" и "Социални дейности" взеха участние в 4-часовия семинар "Въведение в коучинга", който направихме с голямо удоволствие. 

Говорихме за същността, историята и приложението на коучинга. В живота, в бизнеса, в образованието. Студентите споделиха, че коучингът все още липсва в академичните им програми и ще бъде изключително полезно да се изучава и практикува в университетите. 

 

I totally enjoyed reflecting on the question why people resist setting personal goals, and I did so because for quite some time now I have been intending to share my views on the topic of Goals and Intentions. You will be enjoying “Goals and Intentions” in our next episode :-) While now I am giving you my insights on the topic as specified in the title, with no claim of it to be exhaustive, or in any way right or wrong. You will probably also sense a form of a dialogue going on in between the lines – but don’t you fear or worry, I am completely fine and totally sane, as sane as I can be. It’s just that those voices are so much willing to speak out, that I finally gave them the floor.
Enjoy :-)

Reason #1. The opposite of resistance in the context of goal setting & achieving is ... persistence.

Persistence requires energy, focus, dedication, determination and commitment… all of which are needed also for… setting and achieving goals. – Wow! So many words for such a thing as setting and achieving goals? Are you sure? – Yes, I know it might sound a bit depressing and somehow demanding, and maybe exhausting at first look, but in essence it’s very much simple. It's just a matter of energy. To illustrate what I mean, let me walk you through one of my reflections I had on a related topic, which I've decided to present to you in the form of a Q&A.

Темата за измерването на успеха в коучинга се появява за нас на радара точно във времето, когато  си пожелаваме мнооого успехи в началото на годината :-)

Тръгваме от мястото, където се питаме, кои са онези абсолютно необходими условия за да се постигне успех в една коучинг програма или цялостна коучинг инициатива в организацията. Независимо как се дефинира успеха. А той може да се дефинира само и единствено от клиента, така както той го разбира. Било то количествено или качествено. Обикновено и двете :-)