​Една от метафорите, които използвам в обученията за обединение на екипите около обща цел е подреждането на пъзел. 

Представете си какъв хаос и раздразнение настъпва тогава, когато десет души застанат около една маса и единият от тях предостави всички парчета от пъзела на работната маса, но скрие само за себе си кутията с финалната снимка. Обяснява с общи приказки, че трябва да се сглоби пролетна градина, но тази градина изглежда по 9 различни начина в съзнанието на останалите 9 души. Едни си представят цъфтящи дървета, други пеещи птички, трети висящи мартеници. 

​Крайната цел е ясна и стои в ръцете и главата на един човек. Всички останали се опитват да наместят парчетата по кратките и непълни инструкции, без да виждат голямата картина в по-плътни щрихи.
 
Първоначално раздразнението е по-голямо при хората, които трябва да сглобят пъзел, който не е съвсем ясен за тях. Но не след дълго, по-голямото раздразнението се получава при човекът, който непрекъснато дава инструкции и повтаря по няколко пъти едно и също нещо.
 
В един момент започват да се получават грешки, появяват се разнопосочни мнения за това къде е север и къде е юг. Мотивацията за работа спада. На масата има всички ресурси да се постигне крайната цел, но работата зацикля.
 
Човекът с голямата картина обвинява хората, че не разбират прости неща и се карат непрекъснато. Хората с парченцата от пъзела, обвиняват човека със снимката, че не може да обяснява и си няма понятие от тяхната работа за редене на пъзели.
 
Всички тези прегради в работата изчезват едва тогава, когато всеки има пряк достъп и вижда голямата картина непрекъснато, концентрира се върху собствените си парчета от пъзела и вижда в реално време как всяко негово парче се свързва с парчетата на всички останали. Отнесено към екипната работа - всеки сам си прави изводи къде бърка в момента и какво да промени у себе си. А не за какво да обвини някой друг.
 
Честно казано, минават години докато се смени нагласата от това да се обвиняват другите към това да се превключи към себеанализ и предприемане на промяна у себе си, за да се случи промяна във външната среда и резултатите. 

​Социалната изолация не е социална, а е физическа. И не е изолация, а е дистанциране.
 
И след този терминологичен преход от социална изолация към физическа дистанция, бих искал да споделя шест неща, които изпъкнаха през последния месец в работата ми с различни ръководители на екипи.
 
Тези неща са едновременно наблюдения и в същото време конкретни идеи за това как може да се подобри екипната работа в новата реалност.
 
1) Автентичност
 
Хората в екипа ви ще попаднат най-общо в две категории по време на извънредното положение:
 
- Първата категория са хората, които все повече се затварят, усамотяват и почукват на вратата на депресията;
 
- Втората категория са хората, които след първоначалното сътресение се адаптират много по-бързо и новото положение при тях дори води до реновиране - повече и по-качествено време за себе си и семейството + повече свършена работа, отколкото в нормалните работни условия и в нормалните шумни работни пространства;
 
Тук е важно да се отбележи, че хората от първата категория нямат нужда от "спасяване", освен в клиничните случаи, а от нормално човешко и адекватно общуване.
​
Акцентът тук е върху "автентичност", която при всички случаи се задава като тон от ръководителя на екипа. Не позитивност. А, автентичност.
 
На база на тази автентичност хората ще се свържат един с друг и ще работят добре заедно от мястото, на което се намират в момента, а не от мястото на изкуствените разговори и изкуствените усмивки.
 
2. Центрираност върху хората, а не върху технологиите
 
В първите няколко тренинга, които направих по време на извънредното положение, голяма част от вниманието ми беше концентрирано върху технологията - да се подсигури, че всеки разбира добре виртуалното пространство в Zoom. А също така, че може да работи с всички необходими функционалности - влиза в отделните виртуални стаи, свободно ползва чата и заглушава лая на кучето си. Толкова се бях концентрирал върху технологията, че донякъде пропуснах най-важното - 100%-то фокусиране на вниманието ми върху хората във виртуалната учебна зала.  И фокусиране върху влизането ми в техния ритъм за размисъл, осмисляне и планиране на действия. Точно в тази нова (и вирутална) реалност.
 
Дали ще бъде във виртуален тренинг или в нормалните работни срещи с екипите и клиентите - технологиите и фоновия шум в помещенията трябва да бъдат поставени на второ място след хората. Тези хора, които виждате на екрана - с техните мисли, настроения и емоции.
 
3. Създаване на яснота и среда за повече изслушване
 
Независимо как и с каква скорост се развиват нещата, при такова извънредно положение, хората в екипите имат нужда от яснота. И изслушване. Спомнете си по колко време нормално прекарвахте в изслушване в екипните си срещи преди 13.03.2020. Сега умножете това време по две. И слушайте двойно повече.
 
4. Работа от вкъщи е различно от почивка вкъщи
 
Това беше едно от повтарящите се оплаквания на ръководителите на екипи, което изпъкна през изминалите седмици - хората бъркат работата от вкъщи с почивка от вкъщи. Но вместо с обвинения, сега е перфектното време за посрещане на това объркване с разбиране и желание за подкрепа и промяна. Един от начините да се преодолее това объркване е да се обособи някаква част от дома само за работа. И да се спазва работното време.  В двете посоки - работното време да се използва само за работа, но и личното време да се ползва само за лични нужди. Домът не трябва да се превръща в 24-часов офис.
 
5. Влизане в ритъм
 
Всеки си знае дали прилича повече на сова или чучулига. Хората в крайностите са малко на брой и повечето попадаме в някаква междинна част на спектъра между чучулиги и сови. Сега е перфектното време хората в екипа да влезнат в добър работен ритъм, който се доближава максимално близо до биологичния им ритъм.
 
6. Здравословна доза хумор.
 
Повечето хора, които преди са отлагали спортуването заради липсата на време, ще разберат в края на извънредното положение, по кантара с спалнята си, че не им е липсвало време за тренировки. Липсвали са им дисциплина и отдаденост. Освен подобни лични проблясъци, извънредното положение е идеалното време да си припомним за това да не се взимаме прекалено на сериозно. И че всички ще стигнем до една и съща крайна гара. Със или без извънредни килограми от извънредното положение.