​Ако избягвате директните конфликти, за да запазите мир, реално стартирате война в себе си. Отново и отново в екипите се появява т.нар. “мръсно да”, с което хората дават формално съгласие, но вътрешно истинският им отговор е “не”.

Сега ще систематизирам няколко стъпки, които да ви помогнат да излезете от тази ситуация, когато давате “мръсно да”. 

Да стартираме от там, че вероятно давате “мръсно да”, когато мислите, че няма да ви разберат, имате притеснение, че ще се разгърне конфликт или просто не ви се занимава да обяснявате. Това са често срещани причини, но те може да не са вашите. Вашите ще се появят, ако ги потърсите САМО в себе си. 

Ето и самите стъпки за това по-лесно да намалите „мръсното да“ и да бъдете по-директни и в същото време приятелски и предразполагащи в разговорите: 

• Определете ВАШИТЕ причини, поради които сте склонни да се съгласявате с другите, дори когато вътрешно не сте съгласни. Това може да са някои от горните мотиви, но вашето “мръсно да” може да се дължи и на желанието да се впишете в групата, да избегнете злепоставяне на колега или класическото желание да бъдете харесани. Може да преодолеете причините, само след като САМИ ги идентифицирате. А не след като сляпо следвате хвърчащите съвети за личностно развитие на колежките си с два уикенд семинара зад гърба си. 

• Развийте собственото си чувство за самооценка и самоувереност. Това ще ви помогне да се чувствате по-удобно да изразявате собственото си мнение и да отстоявате себе си. Реалистична самооценка може да създадете по два начина: чрез себеанализ на собствените реакции към чужди реакции и чрез търсене на обратна връзка. Самоувереността ще дойде с опита. Опитът ще дойде с практика. Практиката ще дойде с ясни цели, фокус и дисциплина. 

• Търсете хора и ситуации, в които е безопасно да изразите истинските си мисли и емоции. Това може да е колега, близък приятел, член на семейството, група за подкрепа или вашата фризьорка.

• Не забравяйте, че няма нищо страшно в това да кажете „не“. Страшното е във филма, който си прожектирате за това, как другите ще реагират, ако кажете “не”.

Не е нужно да се съгласявате с другите само за да избегнете конфликт или за да ви харесат. Важно е да бъдете верни на себе си и да отстоявате това, в което вярвате. Може би не винаги и не на всяка цена. Не всички битки си заслужават времето, усилията и енергията.  

Забелязали ли сте, че когато изпитвате желание да промените някой друг, това, което наистина искате, е другият да бъде и да се държи повече като вас?

Ако вие сте позитивни, очаквате позитивност.

Ако вие сте директни, очаквате директност.

Ако вие сте откровени, очаквате откровеност.

Но не можете да проведете откровен разговор с човек, който не е готов да бъде откровен на първо място със самия себе си. Ако искате да промените някой в посока, в която той не иска да се променя, това е насилие.

Истинският въпрос тук не е свързан с това какво може да направите, за да подобрите комуникацията помежду си. А, по-скоро, да видите какво е необходимо да (не) правите, така че човекът да се свърже със собствените си нужди и желания в работата.

Един от лесните начини да направите това е като си представите, че работите с хора, които нямат нужда да работят. Но го правят. Не заради вас, а заради себе си.

Та, замислете се, как бихте работили с такива хора, които не искат да бъдат променяни. Такива, които отдавна са пуснали тежестите на чуждите очаквания и просто искат да работят за себе си, докато работят с вас. Дори и това желание все още да не се е избистрило напълно. То обичайно се появява едва тогава, когато човек е намерил сили да бъде откровен със себе си, преди да се опитва да бъде откровен с другите. 

​Тези сили няма как да се съберат, когато се работи само на високи обороти. Необходимо е забавяне. Дори спиране. 

Поставянето на граници е важно и необходимо. Но колкото повече хора отрязвате от комуникацията си, толкова по-малък става светът ви.

Вместо да правите по-малък и безопасен света, в който работите, вижте какво може да направите вие самите да станете по-големи в комуникацията си.

Да станете по-големи означава, да не избягвате хората, с които ви е трудно да говорите, а да намерите начин да общувате с тях професионално и с уважение. С уважение към тях и тяхното ниво на (не)разбиране, но с уважение и към себе си и собствените принципи и граници.
​
Тук се появява проблема с това, че мениджърите се научават да поставят професионални граници, но не се научават да ги отстояват професионално. Така, тези граници се превръщат в ежедневно бойно поле за размяна на аргументи. Вместо да са място, където се срещат, опознават и обогатяват два свята.

Единственият начин да се научите да делегирате качествено е като делегирате. Всеки ден. Дори и привидно да няма какво, всеки ден може да делегирате още нещо заради самото делегиране. 

Единственият начин да се научите да давате обратна връзка качествено е като давате обратна връзка. Всеки ден. Дори и привидно да няма за какво, всеки ден може да дадете обратна връзка заради самата обратна връзка. 

Единственият начин да бъдете по-търпеливи е като проявявате търпение. Всеки ден. Дори и привидно да няма нужда, всеки ден може да проявите повече търпение заради самото търпение. 

Няма кратки пътища. Няма хакове. Това в, което искате да станете по-добри, просто трябва да се практикува осъзнато. Всеки ден.

​

Мениджърите, които искат да бъдат харесвани от всички в екипа си, са малко по-опасни от другите, които въобще не ги е грижа, дали ще бъдат харесани от хората, с които работят. При вторите, поне всеки е наясно къде стоят и какво имат предвид, когато има дискусия.

При тези, които искат да бъдат харесани от всички, нещата са точно наобратно. Те имат гръбнак, твърд като еклер.

В срещите, тези мениджъри редовно се съгласяват с взаимно противоположни позиции. Така създават повече объркване, отколкото яснота. Взимането на дори  тривиални решения потъва в спиралата на безкрайното и безполезно говорене.

Постепенно, хората в екипа също започват да заприличват на мениджърите си – не заемат конкретни позиции, не поемат твърди ангажименти, отговарят уклончиво и многозначно. От толкова много меки гръбнаци, целият екип започва да прилича на една еклерова торта. Красива, но крехка.


​---
3-месечна програма за развитие на лидерски умения и екипна ефективност (в цялата страна по индивидуална заявка) - https://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html​

Няма особено голяма полза от това да сте супер бързи и продуктивни, ако нямате търпението да спрете и да се насладите на резултатите.

Безспирното препускане в един момент води до поява на безразличие към собствените успехи. С течение на времето, това къса допаминовата връзка между усилията и резултатите. Превръща дори супер динамичната и интересна работа в монотонна и предвидима сапунка.
​
Това се случва почти незабелязано. Но бързо става видимо, ако се огледате и забележите колко от нещата, за които сте мечтали преди, отдавна вече присъстват в ежедневието ви. Но все пак остават незабелязани. 


---
3-месечна програма за развитие на лидерски умения и екипна ефективност (в цялата страна по индивидуална заявка) - https://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html​