Джейн Лидтка започва книгата си "Design Thinking for Growth" с тезата, че дизайн мисленето започва с емпатия. Следват 4 основни въпроса и 10 практически инструмента, които превръщат дизайн мисленето в систематизирана методология, която може да се изучи и прилага в действие.

Това е плавен преход от дясната към лявата половина на мозъка. Този преход е абсолютно необходим във всички компании, където от мениджърите се очаква да оставят дясната половина на мозъка си на рецепцията и да взимат "рационални" решения само на база на цифрите, дори когато интиуцията им подсказва, че има нещо и отвъд тях. 

Методологията на системното мислене е подходяща да се използва в среда на несигурност, разумно толериране на "грешките" (обратната връзка от средата) и непрекъснат стремеж към по-доброто, а не към перфектното. 

Доктор Луис Махаръм нарича Х-точка мястото, където участниците в маратони изпитват внезапен прилив на адреналин и правят финалния си спринт. Обикновено това е мястото, където маратонците вече виждат финалната линия и са сигурни, че ще я пресекат. Това е моментът,  когато мозъкът изпраща сигнал за повишаване производството на адреналин без съзнателното волево участие на бегачите – тяхната обмяна на въглехидрати значително се ускорява и те неслучайно описват тези моменти като време, в което усещат, че им „поникват криле“. 

Позитивният психолог Шон Ейкър използва този пример, за да илюстрира един от начините, по който, според него, хората могат да мотивират себе си или екипите с които работят – като визуализират финалната лента на маратона, в който участват. Оказва се, че стимулиращото въздействие на адреналина се предизвиква не толкова от действителната финална лента, а от тази, която възприемаме за такава, т.е. мозъкът ни изпраща сигнали на базата на субективното възприемане, а не на базата на обективната реалност.

В последната си книга, която е публикувана в края на 2013 г., Шон Ейкър предлага 3 примерни стратегии за повишаване на личната мотивация:

1-ва стратегия: Увеличаване на близостта до целта; 
2-ра стратегия: Уголемяване на целта (вероятността за успех); 
3-та стратегия: Рекалкулиране на необходимата менталната енергия; 

Ето и как да се реализират тези стратегии на практика: 

Харвардският изследовател Шон Ейкър прекарва 12 години в изследване на щастието и факторите, които го определят. И достига до много изненадващи заключения. 

Оказава се, че формулата "успехът води до щастие" е напълно погрешна. Проучванията ясно показват, че всеки път когато постигнем успех мозъкът ни променя неговото значение. Това води до плъзгащ когнитивен хоризонт на щастието, който непрекъснато се отдалечава. Колкото и да бягаме към хоризонта...той е някъде там в далечината. Поради тази причина, фразата, която се е запечатала в съзнанието на толкова много хора още от времето на декларацията за независимост (pursuit of happiness) всъщност ни отдалечава вместо да ни доближава до щастието. 

Шон говори за "създаване", а не за "преследване" на щастието и то с помощта на няколко научно доказани и лесни практики. Танго е написано между редовете. Всички тези практики са описани по много забавен и увлекателен начин в книгата му "The happiness advantage", но в есенцията си представляват завръщане на човека към себе си и към хората около него. Тук и сега, а не след следващото стъпало в кариерата, или след следващата играчка на четири колела.