“Няма време” никога не е истинската причина да не се свърши нещо. Това е форма на осъзната или неосъзната самозаблуда, зад която стоят неясни приоритети, поемане на прекалено много задачи за кратко време, започване и недовършване на няколко неща едновременно и т.н. 

Много мениджъри откровено вярват, че нямат време, т.е. самозаблудата е неосъзната. Като се направи по-подробен анализ, става ясно, че времето винаги си е едно си също, просто организирането на приоритетите някъде се е счупило. 

Като ръководител на екип имате две нива, за които трябва да мислете, що се касае за “нямането на време” – първото ниво е за собственото ви “нямане на време”. И на второ място – това при хората от вашия екип. 

Може да ви е по-лесно да забележите самозаблудата у другите. Но по-добре е да стартирате от себе си. 

Може да сте на 100% сигурен, че в момента, в който (си) кажете, че няма време, истинският проблем е на някаква друга плоскост. Не на времевата. По-скоро на приоритетната, на плоскостта в която умеете или не да очертавате ясни очаквания, а също така и да реагирате импулсивно. Както на нови, така и на отлаганите във времето възможности. Тогава, когато бързате да поемете нова задача или проект, без да сте си взели време да помислите колко време реално ще ви отнеме, вече правите първите крачки към това да нямате време. Време имате. Но може би нямате спирачки. 

Правите някакви естимейшъни, но те всъщност са гестимейшъни. Даже шитмейшъни. Това е страницата на урбанистичните неологизми. Тези, които се ползват в почти всеки офис, но рядко достигат мастилото на някоя страница. 

Всеки има едно и също време в деня. На едни им стига. На други не толкова. Понеже не може да си увеличите часовете в деня, единственият начин да ви стига времето е да сте много по-селективни с нещата които избирате да правите. 

Всяко едно “да” блокира определено време в календара ви. По този начин, казвайки “да” на едно нещо, практически казвате “не” на всичко останало за този период от време. А, “всичко останало” е много. 

Всяко едно “не” ви спира от правенето на едно нещо, но на практика ви остава вратата отворена за “всичко останало”. И отново -  “всичко останало” е много.  

Казването на “не” може да е трудно, но прави последващите избори лесни. 

Казването на “да” може да е лесно, но прави последващите избори по-трудни, защото вече са предопределени. 

Тук стана малко абстрактно. Но това е истината, конкретните проблеми се решават истински само на абстрактно ниво. 

Ако останете в конкретиката на работното “няма време”, все ще се опитвате да го увеличавате за сметка на личното си време. По-високото и по-абстрактното ниво са истинскйте места, от което може вие да си управлявате времето. А, не то вас. 

Ако останете на конкретното ниво, че “нямате време”, никога няма да стигнете до корена на това защо нещо не се случва. То никога не е, защото “няма време”. 

Тази фраза е само една врата, зад която стои истинската причина. И въпреки, че вратата е отключена, не на всеки му се минава през нея.  

---
Книга "Студен душ за мениджъри" - http://www.equinox-partners.bg/cold-shower-for-managers-book.html

Аудио изданието на "Студен душ за мениджъри" - http://bit.ly/32V9xOv

Хаштаг на книгата в LinkedIn и другите социални мрежи: #книгастудендушзамениджъри

Еднодневно обучение за мениджъри "Мотивация и ефективна комуникация" - http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers.html

3-месечни лидерски програми (само затворени по поръчка на една компания) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html

Когато стане въпрос за търпение, то може да бъде едновременно порок и добродетел. Добродетел, ако сте запасени с него, когато погледнете годините напред. И порок, ако погледнете прекалено търпеливо към предстоящия ден.  

На дневна база няма място за търпение. Няма място за чакане, отлагане или колебание. Има място само за действие. Фокусирано действие. 

И обратно – на годишна база – хубавите неща стават бавно. Нетърпението за годишните или многогодишните цели може да е токсично. За годината има място само за търпение. Понякога канско. Понякога мега канско. 

Дневното нетърпение спомага за бързо действие и бързо получаване на обратна връзка от реалността. Получава се бърз цикъл на проба-грешка. Бърз ритъм на учене. 

---
Търпение към годината = смирение
Нетърпение към деня = смелост за действие
---

Двете лесно могат да се объркат. Ако вместо нетърпение проявите търпение на ежедневна база, неизбежно ще попаднете във водовъртежа на отлагането. 

И в крайна сметка на несвършването на нещата, които сте си целеположили. И така неизбежно ще ви застигне годишното нетърпение към края на годината. Което води до стрес, претоварване и безсънни нощи. Може да си спестите всичко това, ако уцелите правилно горните равенства. 

Ако не ги уцелите, вероятно ще усетите в първо лице други две равенства: 

---
Търпение към деня = отлагане
Нетърпение към годината = стрес
---

Има смисъл човек да има нулево търпение към нещата, които зависят директно от него. Към това да направи правилните неща, да вложи усилия, да даде всичко от себе си, да се появи на време и т.н. Аналогично, може да е много полезно, ако имате канско търпение към нещата, които не зависят от вас – като например – не зависи директно от вас кога ще видите резултатите от вашите усилия, колко време ще мине докато някой ви разбере правилно и т.н. Лично на мен това разграничение много ми помага, за да имам канско търпение за тривиалните и прозаични дневни неща – чакането на светофар, на бензиностанция и т.н. 

Наскоро, докато чаках да ми дойде реда за изпращане на една пратка с куриер, двама души от чакащите на опашката се сбиха. Дойде полиция. Стана голям екшън заради едно пререждане, просто защото хората бяха прекалено изнервени от ежедневието си и нямаха и капка търпение в края на деня за нещо толкова тривиално като чакането на опашка. 

Ако объркате горните уравнения и проявите търпение към деня, то ще се превърне в отлагане. Отлагането ще се превърне обикновена инерция и пускане по течението. Подобно на едно дърво, което плава по течението. То винаги се движи със скоростта на реката. Не със скоростта, с която иска да се движи, а с тази която се задава от самата река. 

Нещо подобно се получава и в работата. Ако позволите на външното течение на чуждите изисквания и очаквания да определят вашата скорост, ще се движите прекалено бавно, когато някой ви бави…и прекалено бързо, когато някой ви натиска. Но никой не може да ви натиска за нещо да стане по-бързо, ако сам не се натиснете. 

Затова, дългосрочно, самостоятелното задаване на приоритетите и нетърпението към дневните задачи, които зависят директно от вас е по-добрата стратегия. 

С течение на времето, повечето мениджъри стават много добри в задаването на приоритетите си – собствените и тези на екипа. Но пак с течение на времето, често се провалят в спазването им. Заради едно основна причина. Заради липсва дисциплина.  

Така, липсата на лична дисциплина води до зависимости от чужди приоритети. А наличието на дисциплина, води до свобода. Трудната дисциплина води до лесна свобода. Когато има нетърпение към деня + търпение към годината. 

Книга "Студен душ за мениджъри" - http://www.equinox-partners.bg/cold-shower-for-managers-book.html

Аудио изданието на "Студен душ за мениджъри" - http://bit.ly/32V9xOv

Хаштаг на книгата в LinkedIn и другите социални мрежи:#книгастудендушзамениджъри

Еднодневно обучение за мениджъри "Мотивация и ефективна комуникация" -http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers.html

3-месечни лидерски програми (само затворени по поръчка на една компания) -http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html

​

​Нормално е да има процеси за комуникация между отделите. Нормално е и да се определят някакви професионални рамки в нея – до колко време може да се очаква отговор, каква е веригата на ескалация и т.н. 

Но не е нормално тези процеси да обезличават самата комуникацията. Да я превърнат в размяна на нули и единици. Вместо в размяна на човешко отношение и катализиране на енергията за това да се свърши нещо заедно. 

В малките екипи няма голяма нужда от формализиране, достатъчно е просто наличието на професионалното отношение на хората към работата. Но когато трябва да се синхронизира работата на различни отдели, още повече когато целите на тези отдели за взаимно противоречиви, процесите задават някакъв общ език и обективно засичане на разбиранията на всички заинтересовани страни в комуникацията. 

Стига при това да не се прекали с формализма. Стига някое малко отклонение от процеса да не се превърне в амуниции за взаимни нападки. 

Тогава диалогът спира. И започват двустранните монолози. 

Долината на разочарованието от книгата на James Clear - "Atomic habits". 

Преди да станат видими резултатите от каквито и да е било добри навици се преминава през т.нар. "долина на разочарованието". 

При нея става видима разликата между очакванията и реалността. Както по отношение на собственото развитие, така също и при развитието и представянето на хората от екипите. 

Каквито и да са видимите резултати в един екип, те винаги са предшествани от действия, чиито ефект често е невидим към момента и е изоставащ във времето. 

Това забавяне може да демотивира хората, или да ги мотивира да продължат напред, ако са наясно, че в момента просто преминават през тази "долина на разочарованието". 

В крайна сметка, едно от основните послания в книгата е, че хората и екипите не се издигат до целите, които си поставят... а падат до нивото на навиците и системите за подкрепа, които са си изградили.