Важните неща в работата, не са неща | Подкаст епизод 060

Много мениджъри, които нямат пряко влияние върху промяната на заплатите на хората от екипите си се чувстват с вързани ръце по отношение на тяхната мотивация. 

Това само-връзване на ръцете е абсурдно, просто защото заплатите на хората, колкото и да са важни, в никакъв случай не са единственото нещо, което хората оценяват,  и което ги мотивира в работата. 

Но, когато се чуе рефрена “не им определям заплатите и затова не мога да ги мотивирам”, това е просто бягство на един посредствен мениджър да се вземе в ръце и да създаде среда, в която хората да се гордеят с работата си, да се чувстват като част от добър екип и да се самомотивират. Ако искат. Мотивацията е избор. Същото е и с демотивацията. Никого не може да мотивирате, ако той сам не иска да се мотивира. Пробвайте се. 

В началото на много тренинги правя едно упражнение, в което поканвам мениджърите в залата да споделят с колегите си за какво са благодарни тази сутрин. Много споделят, че са благодарни че са живи и здрави, че работят с хора, които харесват, че времето е хубаво, че са пристигнали на време в тренинг залата и т.н. Докато си споделят нещата, за които са благодарни, записвам всичките на флипчарт с два цвята. С единия цвят записвам нещата, които могат да се купят с пари. С другия – нещата, които не могат да се купят – здравето, уважението, доброто отношение, удовлетворението и т.н. Над 90% от отговорите винаги са свързани с неща, които не могат да бъдат купени с пари. 

Истинските неща в работата, а и в живота въобще, се оказва че не са неща. 

Винаги се намира някой, който да каже, че е благодарен за кафето или мюслите в хотела, т.е. нещата които може да се купят, но доминантно асоциациите на мениджърите за нещата, за които са благодарни в началото на деня са тези, които човек не може да си купи от магазина. 

Двете са основни неща, които мениджърите споделят, че наистина задвижват хората и са източник на непрекъсната енергия за работа в екипите: 

1) Усещането за принадлежност към добър екип вършенето на работа, с която се гордеят; 

2) Усещането, че някой друг го е грижа за тях (техните мениджъри и колеги); 

Забележете, че и двете неща са напълно безплатни. И може да се осигурят веднага. Не само, защото са усещания. А защото са истински. Когато са истински. 

И въпреки това, когато стане въпрос за мотивация на хората, мениджърите влизат в този мисловен капан, че почти всичко се върти около парите. И в един момент, то започва наистина да се върти около тях, просто защото мисленето им се стеснява само в една конкретна област на мотивацията. И това е област, върху която, в конкретния случай, нямат влияние. А когато не могат да окажат влияние върху нея, се появява усещане за безпомощност и до автоматично повдигане на раменете с рефрена “не им определям заплатите и затова не мога да ги мотивирам”. 

Този рефрен е толкова остарял и неизползваем, колкото и цинковите плочи, които са се използвали за слушане на музика от изобретателя на грамофоните Емил Берлинер в края на 19-ти век. По моя календар вече сме в 21-ви век и вместо стари рефрени е, време мениджърите, които не могат да променят заплатите на хората си да се фокусират върху това, което могат да променят. И то не е малко. 

​Може да са абонирате за подкаста в следните платформи:

iTunes: https://apple.co/2ERR1gf 

Spotify: https://spoti.fi/2rY6LGX 

Castbox: http://bit.ly/2St4FL6 

Stitcher: http://bit.ly/2RlNP3c 

​Google Podcasts: http://bit.ly/2Rjlnil