Маратон от спринтове | Подкаст епизод 176

Ролята на мениджърите на екипи е изтъкана от парадокси. Тя е като един маратон от спринтове. 
​
Трябва да спринтирате, за да постигнете дневните, седмични и месечни цели. Но в същото време, екипът ви нито е създаден, нито се предполага че ще работи само за един ден, седмица или месец. Ще работи много по-дълго от бягането на един спринт. Защото има да бяга цял маратон. Или по-скоро, маратон от спринтове. 

За да стане това нещо възможно, а и за да може да му се насладите, са необходими няколко неща. На първо място – яснота. Какво е състезанието, в което участвате в момента. В спринта на 100 метра, няма смисъл да си пазите силите за последните 100 метра. Просто, защото цялото състезание е толкова. За тези 100 метра ще ви е необходима нагласа, подготовка и ресурси, които ще бъдат различни от тези за бягането маратон. Много по-различни. 

Освен яснота, ще трябва и още едно нещо. Ще ви трябват правила. Вашите собствени. Не тези от външния свят. Ще ви трябват правила относно това – на какво казвате “да” и на какво казвате “не” за всяко състезание. 

Тук отново, ще изпаднете в противоречия и парадокси. В началото на годината са ви трябвали много хора, които да обучите вътрешно на място в офиса. Сега, за да  успеете в настоящото си състезание, не ви трябват млади и нахъсани – трябват ви опитни, уверени и умерени. 

Това е нормално, стига да си дадете сметка какво е състезанието, в което участвате в момента. И още повече – в кое състезание искате да участвате. 

При всички случаи, всеки един бизнес е на първо място маратон, и едва след това спринт. Или, още по-точно казано отново - маратон от спринтове. 

Но само маратонската нагласа няма да направи успешен един бизнес. В случаите, когато има пиково натоварване  и ограничен брой хора – ще има извънредни часове работа. Ще има извънредна умора. Ще има спринтове. 

Ще има дори и желание за отказване. Но умората е сигнал за почивка, а не за отказване. 

Представете си фигурите на един спринтьор и на един маратонец. Например, Бен Джонсън за спринтьор. И Емил Затопек за маратонец. Фигурите са им много различни. Мускулестото тяло на спринтьорите е добро за къси разстояния, за разлика от жилавото тяло на маратонците, при които големите мускули повече пречат, отколкото помагат. За маратона, трябва повече издръжливост, отколкото бързина. 

Аналогично е положението и в екипа ви. Ако искате от маратонци да печелят спринтове и от спринтьорите да печелят маратони, съвсем логично е да се укажете с фрустриран екип, който не си постига целите. Или ги постига с изтощение. 

Но преди да гледате към екипа си, погледнете към вас. Какво е вашето състезание – спринт или маратон? Къде се чувствате по-добре? Където и да е, ще ви се наложи да бягате хем спринтове, хем маратони. Въпросът е, ВИЕ какво искате да бягате. Първо яснота. После правила. И накрая – нарушете всички правила. 

Не може да знаете кое е най-добре за вас и за екипа ви, преди да сте пробвали от това, което е налично като опции. 

Едно е ясно със сигурност, като екип ще бягате маратон от спринтове. Въпросът е, кой какво точно бяга? В какво е добър? Къде иска да се състезава? От там ще се родят и вашите вътрешни правила. От там ще си изясните и кое точно е състезанието, в което искате да участвате. Вашето собствено състезание. А, не това в което сте участвали, в отговор на нечии чужди очаквания. 

Когато видите, че работата се състои не е само изтощаващи спринтове, а в нея има място и за намаляване на скоростта в маратонско темпо, нещата изглеждат малко по-приемливи. И в същото време – вълнуващи. 

Зависи само от един човек с какво темпо ще се движите. Зависи си само от вас. 

Може да си мислите, че зависи от клиентите ви, от екипа, от променящите се приоритети. И наистина е така. До някъде. Но само от вас си зависи дали и как ще си подреждате приоритетите. Само, ако вие изберете да се съобразявате със скоростта на другите, ще се съобразявате с нея. 

Такова съобразяване, в известен смисъл е неизбежно, но точно от вас зависи, с какво ще изберете да се съобразявате. Ако е обратното – сте част от бялото робство, което е широко разпространено из офисите с големи стъклени прозорци. Прозорци, които не се отварят. Както метафорично, така и практично.  

Дори да е объркващ от начало, маратонът от спринтовете всъщност съществува навсякъде около вас. Погледнете един типичен работен ден. Колкото и да бягате и да спринтирате, в края на деня забавяте темпото и спирате. И на другия ден – спринт отново. Или, още по-точно, за трети път – маратон от спринтове.