Говорене СЪС, а не ЗА хората | Подкаст Епизод 178

Един от бързите лакмус тестове, с които може да придобиете представа за киселинността или токсичността в културата на една компания е просто като обърнете внимание на едно нещо. И то е - дали е общоприето да се говори СЪС хората, или ЗА тях. И когато е ЗА тях, дали това става зад гърба им в тяхно отсъствие, или е в заседателните зали, където може да се осигури директност и прозрачност за дискусиите. 

Естествено, говоренето ЗА хората в тяхното отсъствие, не означава автоматично, че културата е токсична. Една част от разговорите неизбежно ще случват в тяхното отсъствие – когато са в болнични, отпуска или командировка. 

Но тук се има предвид как изглежда картинката в нормална работна среда – дали хората си казват мнението за някой едва след като той излезе от стаята. Или точно обратното – хората говорят свободно един пред друг. Дават и търсят обратна връзка.  Не замитат нещата под килима. А, в конкретния случай – не замитат зад гърба на някой друг. Ако е така, нивото на криворазбраната политическа коректност стига до тавана. И там кондензира в чисто лицемерие. 

Този лицемерен конденз създава перфектната среда за офисния мухъл. Точно както истинският мухъл, който като гъба съдържа множество идентични ядра и расте под формата на нишковидни клетки, офисните клетки в оупън спейса  нарастват с шушукания, въртене на очи и говорене за хората зад шепа и на ухо. 

Хората се впускат не само в пресъздаване на недочути истории и факти, но и започват да създават такива, като колкото по-тихо е говоренето зад гърба на някой друг, толкова по-голяма достоверност излъчват измислените истории. 

Всички тези шушукащи хора имат точно нула факи за бъдещето. В интерес на истината, всеки един човек на света има разполага със същия брой факти за бъдещето. Нула. Предположенията и плановете стават факти, едва след като тяхната линия на времето се премести от бъдещето в настоящето. Само в настоящето и миналото имаме факти. В бъдещето – само допускания, планове и предположения. Нула факти за бъдещето. 

Това естествено не пречи на въображението на хората да се спуска на воля и да фабрикува истории. Които да се представят за факти. Като например, “човекът “Х” ще бъде промотиран, без да заслужава това, защото е човек на еди-кой си”. 

Или пък: “Нашият екип ще бъде преместен в други офис, и вече няма да можем да ползваме паркинг и фитнес.” Може да е така. А, може и да не е така. Ако мениджърите са свикнали да говорят ЗА хората, вместо СЪС тях, слуховете за това, което им предстои ще намират плодотворна почва по коридорите и асансьорите. 

Тогава, когато мениджърите говорят директно СЪС хората си, вместо ЗА тях, тогава нивото на доверие е на тотално различно ниво. Никой не може да отиде при някой колега и да му каже “твоят мениджър, може би, планира да те уволни”. Само защото е чул, че мениджърът на точи човек изпуска парата и разочарованията си от екипа са на някое публично място – общата кухня, мястото за пушене, коридорите и т.н.

Това просто няма как да се случи, когато има култура на директна комуникация, уважение и нулева толерантност към офисните слухове. Тогава няма слухове, догадки, предположения и съмнения. Те си остават само късометражни и дългометражни филми в главите на хората. Докато не се появи директната комуникация. И филмите спрат. 

Тогава, когато има говорене СЪС, а не ЗА хората, нивото на драматизиране и притеснения неверни и фабрикувани истории ще спадне драстично. Тогава, няма никакво колебание какво всеки мениджър си мисли и планира за всеки човек от екипа си, просто защото тези мисли и планове се дискутират директно с хората, които ги засягат. Това никога не се случват зад гърба им. Никога не е през трети лица. Още по-малко през HR отдела. Няма препредавания от типа на “Иди и кажи на еди-кой си, че планираме да го местим еди-къде си”. 

Когато има препредаване на информация за трети лица, неминуемо ще се появи ефекта на разваления телефон. Едни хора ще се опитат да смекчат информацията, други да я втвърдят, но дори и да искат да я предадат едно към едно, това е почти невъзможно във всички случаи, когато не може да се предаде дословно дума по дума. Но дори и в този случай, се губят всички невербални нюанси и целия контекст от страна на изпращача на съобщението. 

Директното говорене СЪС хората е основния строителен материал не едно много важно нещо в работата – психологическата безопасност. Тогава, когато нея я има, хората се докосват много бързо до онова работно състояние, което се нарича поток.  Тогава те са склонни да предприемат здравословни рискове, да се заемат с неща, дори които не са тяхна работа, но имат желание да помогнат. 

И обратното, ако хората си гледат само тяхната работа и с големи уговорки са склонни да помогнат на друг отдел, това може да е сигнал за липса на психологическа безопасност. Естествено, и на много други неща. 

Вероятно 99% от мениджърите са попадали, в една част от кариерата си, в ситуация, в която говорят ЗА човек от своя екип пред трето лице, като на това трето лице не му е работа да слуша или помага. Но мениджърите просто сами си създават този шум, който освен в главите им, се прехвърля и в общуването им с другите. 

Ако много искате да споделите нещо за човек от екипа си с някой, просто заради самото изговаряне, а не заради търсене на решение, препоръчвам ви нещо друго. Купете си едно жълто пате за баня. И започнете да му говорите на него, когато се появи импулс да говорите за трети лица. Не е задължително да говорите на жълтото пате само в банята. Говорете му, където си искате. Но спрете да говорите ЗА хората си, вместо СЪС тях. Когато започнете да говорите на един неодушевен предмет за трети лица, това означава само едно нещо. И то е – че говорите пред и на себе си. 

Ефекта от това упражнение не е просто да спрете да занимавате другите хора с хаоса в главата си. А, най-вече, да повишите качеството на вътрешния си диалог. Защото, след като се чуете, и вместо емпатичните очи на колегите си, виждате неемпатичните очи на жълтото пате, ще си дадете сметка какво и как трябва да промените във вътрешния си диалог. Без никой да ви дава рецепти за това. 

След като изпитате ползите от ползите върху себе си, от говоренето със жълтото пате, подарете няколко патета и на колегите си. 

Целият този генериран излишен шум от говоренето ЗА, вместо СЪС хората се дължи на една основна причина – а, именно - толериране му от страна на мениджърите. Нещо повече, самите мениджъри основно говорят ЗА, а не СЪС хората си. От там идва всичко. И от там може да спре. 

Направете експеримент само за един ден. От началото до края на работния ден – 100% говорене СЪС, а не ЗА хората. Сигурно ще се провалите още на първите 30 минути, но не се отказвайте. 

Ако го направите само за един ден, ще ви се увеличат крачките в офиса, ще се повиши качеството на разговорите, ще се увеличи усещането за психологическа безопасност на хората в екипа. Ще намалее излишната драма и шум, към които лично сте допринасяли до скоро. 

Някои разговори въобще няма да се проведат. Други ще са много кратки. А, в края на деня, сами ще видите каква е разликата у вас. А, и в другите.