Съставките на хляба, сами по себе си, не са хляб | Подкаст епизод 208

​Брашно, мая, вода и всички останали съставки на един хляб никога няма да станат за хранене, ако някой не се наеме да ги смеси в правилните пропорции, да направи тестото и да го опече. 

Ако един хубав хляб е метафора за един хубав екип, то съставките на хляба, сами по себе си, не са хляб.  

Така и съставните части на един екип, сами по себе си, не са екип, ако няма омесване, напасване и това, от което се плашат много мениджъри - печене. 

Няма как да се получи хубав хляб без печене, както и няма как да се получи хубав екип, ако съставните му елементи не бъдат изложени на по-високи температури, стрес и трудности. Както вътре в екипа, така и извън него. 

Аналогично, един добър екип си има своите съставки – на първо място – хората. След това, процесите, след това целите, след това културата,  инфраструктурата, взаимоотношенията с клиенти, партньори и доставчици. 

Дори и да имате перфектните хора, с ясни цели, разписани процеси и добри взаимоотношения, те няма да се превърнат в добър екип, ако няма нещо, което да ги обедини. И замеси в едно тесто. 

Какво означава да омесите тестото? Най-просто казано, да свържете съставните елементи. Хората да вникнат в целите. Процесите да се адаптират към амбициозните цели. А не обратното. Ако тръгнете по тази пътека да си променяте целите, заради някакви вътрешни процеси – ще превърнете екипа си в много изпълняващи и малко мислещи. 

След като се направи омесването – хората вече се познават, наясно са с целите и приоритетите, имат усещане, че принадлежат към едно цяло. Към едно тесто. 

Когато омесването вече е направено, следва – втасването. По време на втасването,  микроорганизмите в маята превръщат захарите във въглероден диоксид, който набухва тестото. За да може да втаса добре тестото, трябва да му се осигури подходяща температура. Това е метафора за грижата, която трябва да осигурите към хората си. Те да се почувстват комфортно, да имат яснота, добри взаимоотношения и да си знаят зодиите. Последното, естествено, не е задължително. Но помага. 

В етапа на втасването, ролята на ви на мениджър може да изисква и известно отдръпване. Да оставите микрооганизмите на маята да си свършат сами работата. Това означава, да оставите естествените интереси и пориви на хората за постигане на целите да бъдат оставени да се саморазвият и синхронизират по между си. Може да е по-добре да излезете от кухнята и да оставите хората си сами да се справят. Да се доверите на естествените процеси. 

Естествено, тук рискувате да стигнете до момента, в който вашето тесто превтаса - набухва още повече, по повърхността се появяват балончета и започва да мирише силно. Хлябът приготвен от превтасало тесто не е опасен, но е с по-лошо качество и не особено приятен. Такъв е и превтасалият екип. 

Пак е екип, но с лошо качество. В един момент, от прекаленото обгрижване на мениджърите, хората може да почнат да се държат като деца в детска градина. Или да си измислят фиктивни проблеми, които реално не съществуват, но им помагат да използват интелигентността си и наличното време по някакъв начин. 

Последният етап е печенето. То малко се доближава до втасването по това, че вашата намеса не е особено нужна. Но само, ако сте замесили добре тестото. И ако сте уцелили правилните градуси. 

Ако сте го замесили добре, не сте го оставили да превтаса, в етапа на печенето – тестото само ще си свърши работата и ще се превърне в хляб. Но вие трябва да се погрижите за правилната температура. Тя пък е метафора за трудностите, през които ще мине вашия екип. Ако екипът ви може да се справя само с трудности до 220 градуса, повече градуси могат да доведат само до повече щети. Не до повече или по-хубав хляб. 

При всички случаи, не може да се получи добър хляб без печене. Както и не може да се създаде добър екип, ако той не преминава през някакви трудности и не се справя с тях. 

Ако балансирате добре, омесването, втасването и печенето, накрая ще имате един хубав хляб. С други думи -  един хубав екип.