Провеждането на трудни разговори от мениджърите е една от т.нар. “топли точки”, които имат добро съотношение между малко инвестирано време и голяма добавена стойност за работата на екипите.
Никой не прави трудните разговори трудни, освен самите мениджъри. Темите, хората и обстоятелствата, сами по себе си, в никакъв случай не затрудняват мениджърите. Истинското затруднение идва от липсата на достатъчно умения за справяне с наличните теми и обстоятелства. И това затруднение лесно може се преодолее, като систематично се адресират 2 области: Първо – добиване на яснота за ползите от провеждане на трудния разговор; Второ – идентифициране на истинските пречки за провеждането и извеждане на стъпки за преодоляването им; Ето ги и с малко повече подробности, като пълният текст е качен на блога: 1) Добиване на яснота за ползите от провеждането на трудния разговор – тук ползите са поне на три нива - за самия мениджър, за страната отсреща и за трети страни. Типичните ползи за мениджъра са, че адресира теми, които дълго време е задържал и така спира замитането под килима. Освен това, създава предвидима и сигурна среда като прилага на практика принципите и правилата, които от просто мастило върху хартия започват да живеят и в реалната работна среда. Типичните ползи за страната отсреща е че добива реална представа за това къде се намира към момента и къде се очаква да бъде според изискванията на компанията. Друга полза е, че отсрещната страна може да си даде сметка, че настоящото място не е най-подходящото за нея. Типичните ползи за третите страни, обичайно останалите членове на екипа, са че виждат реално адресиране на проблемните теми и по-равномерно и справедливо разпределение на работата. Това води до факта, че добрите хора в екипа остават и повишават мотивацията си, просто защото са заобиколени от други, които или работят за собственото си подобрение...или си тръгват. В този момент, думите на Питър Дракър, че добрите служители напускат лошите мениджъри и лошите служители напускат добрите мениджъри, започват да циркулират не само по коридорите, но и в залите за срещи...и стават част от по-широкия контекст при настъпването на промени. 2) Втората област - идентифициране на пречки за водене на трудни разговори и стъпки за преодоляването им. Тук, първите пречки които се спрегнат, обичайно не са истинските. Например, липсата на време, почти никога не е истинската пречка. Но страхът от конфликт или някакъв друг страх, може би са. Работата с повърхностните причинни ще доведе и до повърхности резултати. И обратното – ако мениджърите са готови да погледнат и да преодолеят истинските вътрешни пречки за водене на трудни разговори - резултатите не закъсняват. Повече по темата в подкаст епизод 259. Comments are closed.
|
Архиви
July 2024
|