Извинение или позволение | Подкаст епизод 265

Една част от хората в екипите имат естествена склонност да предприемат рискове, уверено да работят в несигурна и променлива среда….и когато сбъркат - да се извинят. Типично това са екстровертите. 

Другата част са онези, които преди да действат, предпочитат да обмислят, да пресмятат и да се допитват. Те са по-склонни да поискат позволение преди да действат. Типично това са интровертите. 

Ролята на мениджърите не е просто да могат да работят еднакво добре с двата типа, а също така, да намерят начин да разпределят хората си правилно, така че хората едновременно те да си постигат резултатите, но и да го правят по възможно най-удовлетворяващия за тях начин. 

И за едни това ще бъде по пътя на рискови действия + извинения. А за други, по пътя на обмислени действия + позволения.  

Типична грешка е да не се вземат в предвид тези естествени силни черти на хората, и обмислящите да се окажат на позиции за бързо действащи. И обратното. В този случай е само въпрос на време работата да се превърне в агония, както за мениджърите, така и за самите хора. 

Друг фактор за поставяне на правилните хора на правилните места е да се съобрази нивото на компетентност на хората спрямо задачите, които изпълняват. Тук съществуват два основни сценария: 

 1) Първият сценарий е да поставите хора, които са със сравнително еднакво ниво на компетентност да работят заедно. Ползите от това са, че хората по-лесно ще се сплотят и ще имат усещането, че заедно преминават през пътуване, за което са еднакво подготвени. Или пък неподготвени. Опасността в този сценарий е, че липсата на опитен човек вероятно ще доведе до големи забавяния и до откриване на топлата вода, когато тя вече открита, някъде другаде в компанията. 

2) Вторият сценарий е да поставите заедно да работят хора, които са с различно ниво на компетентност. Ползите в този случай може да бъдат свързани с това, че напредващите ще възползват от опита на напредналите за сравнително кратко време. Опасността е, ако пропастта на уменията между отделните хора е прекалено голяма, това може да фрустрира по-опитните, когато се налага да обясняват базови неща, и съответно да стресира напредващите, когато видят и разберат, че имат да твърде много за твърде кратко. Тази опасност може лесно да се преодолее, ако напредналите имат желание и да преподават качествено на напредващите, а не само да демонстрират блестящите си качества. 

Само това, че един напреднал колега има повече опит, не означава че може да го предаде качествено и на останалите.