Селективната амнезия се появява, когато ръководителите на екипи избирателно запомнят предимно негативни или предимно позитивни неща за определени хора в екипите си.
Така се създава илюзия, че определен човек “никога не идва на време”, или “винаги си остава работата недовършена”, просто защото мениджърът на този човек е развил селективна амнезия, т.е. забравя конкретните факти, които не съвпадат с първоначалното му мнение за даден човек. Почти няма хора, които “винаги закъсняват”. Когато се направи реален преглед на представянето, ще стане ясно, че някои хора може да закъсняват повече в сравнение с останалите, но това също означава, че те и много пъти не са закъснявали и са си свършвали работата на време. Мениджърите разграничават и осъзнават наличието на селективна амнезия на две нива - за себе си и за хората, които ръководят. По-лесно е да се забележи селективната амнезия у другите. Но по-важно е да се забележи тази у себе си. На повечето мениджъри им е по-лесно да намалят селективната амнезия у себе си, като първо започнат да я забелязват при хората от екипа си. И съответно провокират размисъл и анализ, дали действително определен човек “винаги си остава работата недовършена”. Така, с течение на времето, самите хора от екипите ще започнат по инерция да “връщат жеста” и да провокират мениджърите си за това, дали и те нямат развита селективна амнезия спрямо определени хора, а също така и спрямо определени проекти и инициативи. Така се създава едно благородно състезание към това хората в екипите да стават все по-обективни в разговорите и решенията си с течение на времето. Мениджърите имат също така склонност да развиват селективна амнезия не само спрямо хора, но и спрямо проекти, които те са инициирали, или на които са вътрешни спонсори. В тези случаи, лошото планиране, вакуумите на яснота и преразхода в бюджетите бързо се забравят в полза на постигнатите резултати и рязането на ленти. Селективната амнезия може да има и силно позитивно въздействие, тогава когато мениджърите запомнят предимно спазените обещания, надскочените очаквания и други подобни - по този начин се създава среда на стимулиране на предприемането на действия и постигане на резултатите, дори когато средата е променлива и несигурно, и дори тогава когато има ред временни неуспехи, който обаче са били разчистени от селективната амнезия на мениджърите. Естествено, позитивите от подобна на горната селективна амнезия може да се превърнат в солидни негативи, когато не се уцели дозата. Например, това ще се помнят само успехите, може да създаде усещане у останалите за определен мениджъри е или прекалено наивен или не е достатъчно внимателен да проследява реалните проблеми, забавяния и пропуски в качеството. Отново и тук - лекарството е в дозата. Ако изначално един мениджър гледа позитивно на един човек от екипа си, дори и без да иска ще забелязва и ще запомня нещата, които са позитивни и в съзвучие с първоначалната му представа. И обратното, ако този същия мениджър има негативно настроен филтър или има определени предразсъдъци спрямо други хора - ще забелязва основно нещата, които потвърждават очакванията му за това, че на тях не може да се разчита и е трудно да се работи с тях. Ако човек се замисли, дали някой друг наистина “винаги закъснява”, или пък че някой друг “винаги си свършва работата перфектно”, вероятно ще се появат и спомени, при които закъсняващите са идвали на време или по-рано, а перфекционистите, понякога са свършвали и работа с малки пропуски. Това илюстрира наличието на селективната амнезия, която ако осъзнато се практикува, може да има добри резултатите в работата на екипите и да ги издърпа на следващото ниво - ниво при което има максимална близост до реалността, селективно се поощряват добрите действия, и селективно се забравят пропуските, без това да се превръща в занижаване на стандартите и създаване на опасна среда развитие на посредственост. Comments are closed.
|
Архиви
July 2024
|