Хедонистична бягаща пътека | Подкаст епизод 415

​Хедонистичната бягаща пътека илюстрира тенденцията ни да се връщаме към определено  ниво на щастие, към което сме предразположени, независимо от временните възходи и падения.
 
С други думи, ако човек вижда чашата наполовина празна по принцип, дори да спечели от лотария, първоначалният прилив на допамин скоро ще отшуми. И ще отстъпи място на обичайния песимистичен мироглед.
 
Както и обратното, ако човек вижда чашата наполовина пълна по принцип, дори след драматични катастрофи, въпрос на време е този човек отново да вижда света в по-светли краски.
 
Хедонистичната бягаща пътека обяснява защо след безбройни подобрения на условията за работа в екипите, новостите в един момент се приемат за даденост и не допринасят за щастието на хората.
 
Мениджърите бягат интензивно по хедонистичната  пътека, но реално стоят на едно място. С течение на времето и самите ръководители започват да се фрустрират, защото хората не оценяват усилията им и се заформя един порочен кръг с хроничен мрънкинг фест  да се получи и още ново - ново увеличение на заплатите, нова политика за работа от вкъщи и т.н.
 
Има един начин за слизане на мениджърите от хедонистичната бягаща пътека. И той е свързан с това да се промени фокуса от нещата, към които хората имат хедонистична адаптивност, към неща, които са вечно актуални и желани за хората.
 
Всеки мениджър ще разбере кои са тези конкретни неща за всеки конкретен човек индивидуално. Но едното, което може да е универсално за почти всички, е да подкрепите хората си да реализират мечтите си, докато работят с вас. Тогава бягането на едно място спира.
 
И хедонистичната пътека се превръща в истинска професионална писта.