Как да горим, без да прегаряме?

Как да горим, без да прегаряме? Как да даваме всичко от себе си в работата и в същото време да се грижим за себе си и за собствената си “система”, така че да я поддържаме в баланс и изправност, за да може да ни служи за по-дълго време? И така, че да се наслаждаваме на това, което създаваме в живота си?

Докато разсъждавах по темата, за пореден път стигнах до изконните въпроси. И до това, че за да не стигаме до “прегаряне”, е нужно да бъдем осъзнати за това кои сме, какво избираме да създаваме в живота си и защо. Иначе казано, да излезем от “автопилота” на ежедневието и да станем пилоти на собствения си живот.​

---

1. Да общуваме качествено… със себе си

Какво означава това? Преди всичко – да си задаваме важните за нас въпроси и да чуваме и осмисляме отговорите, които си даваме:

• Къде искам да стигна? И какво се надявам да постигна като резултат?
• Какво прави този проект или ангажимент важен за мен?
• Какъв е смисълът, който откривам за себе си?
• По какъв начин това ме изразява?
• На какво избирам да кажа “да” и на какво казвам “не”?

Ако не виждаме смисъла за себе си и не сме свързани с вътрешната си мотивация, е въпрос на време да попаднем в капана на негодуванието и отрицанието, а оттам – и в пещта на “прегарянето”. Когато общуваме със себе си обаче, имаме възможност да се свържем със смисъла за себе си, а по този начин да повишим и собствената си ангажираност в процеса на съотворяване на резултатите. Тогава и самите резултати ще ни вдъхновяват по пътя към реализирането на нашите цели.
Качеството на живота ни до голяма степен се определя от въпросите, които си задаваме, а точните въпроси имат силата да ни придвижват напред. И е наша отговорност какви въпроси избираме да си задаваме.

2. Да бъдем наясно със себе си и да избираме осъзнато в какво влагаме енергията и времето си.

Тук има два ключови момента. Първият е да помним, че това, което създаваме, ни създава. И вторият е, че много по-трудно е да се откажем от нещо, в което вече сме вложили значително количество време и енергия, отколкото ако направим избора още в началото – преди да започнем да го правим.
Във всеки един момент от нас зависи какво избираме да правим или да не правим и в какво да вложим енергията си. Когато правим избори – независимо дали го осъзнаваме или не – казваме “да” на едно нещо и “не” на нещо друго. Затова е добре, преди да подхванем нещо ново, или да кажем следващото си “да”, да се запитаме: Това моето нещо ли е? Искам ли истински да се заема с него? И ако се заема, как виждам себе си в него? Защото това, което създаваме, ни създава. А от нас зависи какво избираме да създаваме в живота си.

Замислете се – колко от нещата, които сте захванали понастоящем, ви носят удовлетворение или ви карат да се чувствате щастливи? И ако в началото знаехте това, което сега вече знаете за този ангажимент – все още ли бихте казали “да” на него? Ако отговорът ви е “не” – тогава какво ви кара да продължавате да го правите? И какъв смисъл откривате за себе си, за да продължавате да го правите? Ако не успявате да се свържете със смисъла – тогава може би е време да направите промяна. Каква? Зависи от това, което искате да постигнете – от това къде искате да стигнете.

3. Да даваме на себе си това, от което имаме нужда

В забързаното ежедневие рядко се питаме: “От какво имам нужда?”. А още по-рядко си даваме на себе си това, от което всъщност имаме нужда… докато в един момент не стигнем “точката на кипене” и не започнем да изискваме другите да ни дават това, от което ние имаме нужда. Ала кому е нужно да се стига дотам?

Да давам на себе си това, от което имам нужда, означава да се грижа за себе си. И ако усещам, че в даден момент имам нужда от почивка – да направя така, че да си я взема. Кратките, но регулярни почивки, помагат да презаредим батериите, а по-дългите – да рестартираме “системата” и така да погледнем с нов поглед на света и на това, което има да бъде свършено.

Освен това всеки човек има свой собствен ритъм – ритъм на работа и ритъм на почивка. И той е различен за всеки от нас. Осъзнаването за собствения ритъм и използването на това знание по предназначение, помага да бъдем осезаемо по-ефективни в работата и в живота си. И тъй като в ежедневието ни често се налага да се съобразяваме с ритъма на другите, е добре да си даваме време и пространство, за да се свръзваме със собствения си ритъм по начина, който работи най-добре за нас. Защото кой друг да ни го даде, ако не самите ние на себе си?

4. Баланс означава “достатъчно”

Какво всъщност означава баланс? При всички случаи, за всеки означава нещо различно. Това, до което достигнах преди години, оказа съществена промяна в живота ми, и то е, че баланс означава достатъчно. Открих приложението на това прозрение в следните два аспекта. Единият е свързан с това – да давам от себе си толкова, колкото мога да дам в този момент, вместо да изисквам от себе си повече, отколко съм способна да дам. Иначе казано, “да давам всичко от себе си” е променлива величина. И зависи от много фактори. Днес може това да са 100 единици, утре – 80. И това е напълно ОК, стига да подхождам с намерение и готовност да давам всичко от себе си.

Вторият аспект е за това да се стремим да бъдем удовлетворени във всички области от живота си – работа, семейство, приятели, забавления и др. – вместо да правим една единствена област доминантна и да я превръщаме в “центъра на нашия живот”. По този начин си осигуряваме разнообразие в живота като цяло и не рискуваме да станем заложници на собствените си амбиции, докато в един момент не се окаже, че пропускаме дребните, но съществени радости в живота.

5. Да бъдем ангажирани, но не привързани…

… към цели и резултати, очаквания и постижения, предположения или съмнения. Струва ми се, че всичките човешки несгоди и неудовлетворение идват от това, че имаме склонност да се привързваме към една или друга идея за себе си или за света, към мнения и оценки, цели и очаквания. Едно е да искам силно да постигна нещо. Съвсем друго е да искам да го постигна “на всяка цена”. А простата истина е, че всичко се променя, и ние самите в това число. Във всеки един момент. И това е един постоянен процес. Да бъда ангажиран, но не привързан, ни дава възможност да поддържаме отворен ум и отворено съзнание към всичко, което се отваря като възможности пред нас. Да взимаме това, което искаме, или това, от което имаме нужда. Да даваме това, което можем да дадем. И да се наслаждаваме на живота си. Осъзнато. Всеки ден.

Кои са въпросите, които вие си задавате? И кои са собствените ви препоръки към вас самите за това как да горите, без да прегаряте? Така че да създавате живота си с наслада. Осъзнато. Всеки ден.

---

За автора:
Гергана Павлова е Партньор в Екуинокс Партнърс, акредитиран коуч и ко-създател на Intunity Coaches® - първата българска програма за обучение по коучинг. Компанията партнира за професионална реализация посредством личностна трансформация и е партньор Google за реализирането на Бизнес Коучинг Програмата на Google за България.