Какво е общото между Google и Intel при управлението на проектите и развитието на талантите в компаниите

Приликите са отвъд сходното географско местоположение на централите в западната част на Калифорния. И двете компании използват една трибуквена абревиатура за описване на подхода, който прилагат за реализирането на проекти, а също и за очертаването на кариерните траектории на талантите си. За нея ще стане въпрос малко по-късно. И двете компании са силно резултатно ориентирани и целите на всеки служител, екип и отдел, в коитo не се съдържат цифри не се приемат за валидни. 

Още през 70-те години, изпълнителен директор на Intel - Анди Грув започва да използва т.нар. OKR (objectives & key results) като основен инструмент за целеполагане и фокусиране само върху смислените и значими стратегически цели. През 1999 Джон Дуър представя същия метод пред Лари Пейдж и Сергей Брин в Google и от тогава до днес той се използва като мощен инструмент за ефективно целеполагане при работата по проекти и при планирането на кариерното израстване на хората. 

В същността си, OKR дава яснота за това, каква е целта, която е едновременно агресивна, вълнуваща, смислена и постижима, но също така съдържа и 2-3 ключови резултата, които са измерими. Както казва Робин Шарма: "яснотата предшества майсторството", именно затова и OKR се използва успешно повече от 40 години в технологичните компании като Intel, Google, Twitter, Oracle, LinkedIn, Zynga и много други...но в своята простота може да се приложи и извън ИТ света. 
​
Ето няколко правила за използване на OKR при управлението на проектите и развитието на талантите в компаниите: ​

          1) Фокусиране във всеки момент само върху максимум 3 стратегически цели - при целите, както и при приоритетите - ако са прекалено много, всъщност ги няма. Затова, избирането на само 3 цели помага вниманието да се фокусира върху същественото и там да се реализира истински напредък. Естествено, това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но първа крачка в тази посока може да бъде извеждането на всички цели, които изглеждат "важни" и след това селектиране само на тези, които заемат първите 3 реда на таблицата. 

          2) Включване на количествени измерители за всяка цел - това е частта с вторите 66,66% от трибуквената абревиатура. "KR = key results". Тези ключови резултати, освен че са измерими  следва да бъдат отново максимум три за всяка цел. Прекалено дългия списък с количествени измерители всъщност създава шум и е антипродуктивен. 

          3) Тримесечно поставяне на целите с ежеседмично преглеждане на резултатите - ако целите са наистина важни, работата по тях, освен че се отразява в ежедневните действия, намира изражение също и в ежеседмичен преглед на статуса им. Малко е късно да се преглежда статуса на тримесечните цели в края на третия месец. И сигурно това не се е случвало на никой, който чете това, а само на някои познати. Толкова познати, че направо приличат на нас. Особено тук е, че работата по целите далеч не е самотно занимание, а включва най-малкото мениджъра на всеки човек в компанията, а конкретно в Google - дори цялата компания, както споделя Рик Клау от Google Ventures. Прозрачността на личните и екипни цели в компания при работата с OKR подхода е ключова, не само защото помага за конкретното постигане на целите, но и задава допълнително ниво на дълбочина на разговорите, когато на всеки три месеца се нивелират оперативните и стратегическите цели на компанията. 
​
Философията, която стои зад OKR подхода е много по-важна от конкретното име или абревиатура. Трите основни неща, които дава тази философия, която е залегнала и при реализирането на Бизнес коучинг програмата на Google в България са:  а) Изясняване на целта и посоката в самото начало;  б) Предприемане на действия към измерими ключови резултати;  в) Регулярен преглед на резултатите и отново изясняване на целта и посоката. Получава се нещо като движение по спирала. А посоката на движение по тази спирала е много по-важна от скоростта. Затова, поставянето и постигането на прекалено много цели може да допринася за скоростта, но може и да е вредно, ако не е в правилната посока. А правилността на посоката се определя от компаса, който всеки един от нас държи не в ръцете, а в сърцето си. Да поглеждаме по-често към този компас. 

                                                                      ***
Повече детайли за Бизнес коучинг програмата на Google може да намерите тук: Бизнес коучинг програмата на Google стартира вече и в България,  както и в статиите на Bulgaria On Air: "Google инвестира в бизнес развитието на партньорите си от над 30 държави" и "Партньори на Google обучават управители на дигитални агенции как да развият бизнеса си"