Пасивност заради страх от грешки

Мениджърите, които са силно критични към себе си, обичайно са също толкова критични и към колегите си. Има и изключения. Но по-важното е, дали критиките въздействат мотивиращо или по-скоро имат негативен ефект.

Наблюденията ми показват, че хората са склонни да екстраполират въздействието на критиките върху себе си като въздействие върху всички останали.

Например, тези при които критиките действат мотивиращо считат, че е подобен ефекта при всички останали. Следователно, те ще бъдат пестеливи на похвали и щедри на критики. Не защото са неориентирани, а защото искат да дадат на колегите си това, от което те самите имат нужда.

Другите, при които критиките действат обезкуражаващо и разстройващо, също считат, че е подобен ефекта при всички останали. Следователно, те ще бъдат пестеливи на критики и щедри на похвали. Не защото са неориентирани, а защото искат да дадат на колегите си  от това, от което те самите имат нужда.

Ако приемем, че около 70% от хората по света са интроверти, това означава, че едва 30% от хората по света се мотивират от критика, повишени трудности и стресова среда. Останалите 70% са снежинки, които се разтапят и при най-малката жега. Следователно, по-трудно ще намерите човек, който се справя много по-добре в работата си в условия на непрекъсната критика, отколкото в среда на одобрение и насърчаване. Критиките на повечето работни места значително надвишават поощренията и окуражаванията. Това не е логично да се случва, защото 70% от хората работят по-добре в среда на положителна обратна връзка. Не е логично, но на практика се случва.

Грешките в работата могат да бъдат стъпало нагоре или стъпало надолу. За екстровертите е по-вероятно да са стъпало нагоре, защото те се амбицират от трудностите по пътя и стават по-концентрирани и нахъсани. Но за интровертите, грешките са по-скоро стъпало надолу. Те подсилват страховете им. Увеличават неувереността и желанието им да се откажат. Не е задължително да бъде винаги така. С малко усилия мениджърите могат да превърнат всички грешки в стъпало нагоре, вместо в стъпало надолу. Просто трябва да имат осъзнатост, че различните хора имат нужда от различна форма на подкрепа. Под различна, имам предвид различна от тяхната собствена. Прочетете отново третия абзац.

Ако след грешките следват непрекъснати упреци, вместо хладнокръвен анализ и взимане на поуки, хората бързо ще разберат, че не е добра идея да са прекалено проактивни. Това важи с особена сила за интровертите. Резултатът от това е настаняването на страх от грешки при тях. В резултат на този страх се получават три проблема:

• Хората започват да крият грешките си;
• Започва взаимно прехвърляне на вина между хора и отдели;
• Намалява проактивността и действията, където има дори и малък риск от грешки;

Пасивността е естествена защитна реакция, особено на интровертите. Тя не  е естествено бездейно състояние.

Преодоляването на страха от грешки е индивидуална работа. Всеки сам следва да го превъзмогне. Въпреки това, мениджърите могат да дадат насоки и да окажат подкрепа, като припомнят регулярно следните три неща:
​

• Допускането на грешки е естествена част от работата;
• Коригирането на грешките се случва с фокусиране върху бъдещето и търсене на решение, а не с търсене на виновни;
• Грешките са причини за подобрения, а не причини за отказване;