Дизайн мисленето и приложението му в бизнеса и коучинг процеса

Джейн Лидтка започва книгата си "Design Thinking for Growth" с тезата, че дизайн мисленето започва с емпатия. Следват 4 основни въпроса и 10 практически инструмента, които превръщат дизайн мисленето в систематизирана методология, която може да се изучи и прилага в действие.

Това е плавен преход от дясната към лявата половина на мозъка. Този преход е абсолютно необходим във всички компании, където от мениджърите се очаква да оставят дясната половина на мозъка си на рецепцията и да взимат "рационални" решения само на база на цифрите, дори когато интиуцията им подсказва, че има нещо и отвъд тях. 

Методологията на системното мислене е подходяща да се използва в среда на несигурност, разумно толериране на "грешките" (обратната връзка от средата) и непрекъснат стремеж към по-доброто, а не към перфектното. 

---

След това въведение в книгата се прави и едно привличащо с простотата си обощение: Всички проблеми се делят на два вида - пъзели и мистерии. 

Пъзелите са онези, които имат някакво абсолютно решение, до което може да се стигне, използвайки линейното мислене и елиминиране на неизвестните.  Мистериите са онези тип проблеми, при които линейното мислене не помага и решението се ко-създава от всички участници, танцувайки с неизвестното. 

Именно при втория тип проблеми се използва дизайн мисленето. И разбира се, коучинг процеса. Освен използването на въпроси, двата метода за работа за придвижване от точка А до точка Б имат и още няколко общи черти:

- търсенето на точките на незнание е не само полезно, но и целенасочено; 
- от мястото на незнанието е най-лесно да се намери работещо решение за всеки специфичен случай; 
- търси се какво е практически подходящо, а не какво е технически възможно; 

Последното се илюстрира с примери, при които се създават тостери, които могат да изхвърлят препечените филийки на пет метра височина, просто защото е технически възможно. Не, че е практически подходящо. 

Изкушението да се дават готови рецепти, решения и съвети е разбираемо за бизнеса, където времето е малко и скоростите големи.  В дизайн мисленето и коучинга обаче, готови рецепти няма. Реалностите в бизнеса все повече се доближават до образа на мистериите, които могат да се разгадаят с приемане и използване на незнанието. Незнанието като ресурс, а не като ограничение. 

Тази неделя в клуба за системно мислене в центъра за забавна математика ще говорим повече за използването на дизайн мисленето и коучинга при решаване на реални казуси от бизнеса и как да използваме точките на незнание като ресурс. 

---