Забавяне вместо ускоряване

Почти на всеки шофьор се е случвало да засили на жълт светофар с надежда да премине, но след това рязко да набие спирачките точно в последния момент при светване на червено.

Рязкото ускорение и рязкото спиране носят адреналин. Той помага за взимане на бързи решения. Но помага и за намаляване на периферното зрение и формиране на тясно тунелно виждане.

Тясното тунелно виждане в работата обостря отношенията. То е и една от основните бариери пред емпатията. Хората забиват поглед в това, което искат, без да имат капацитет да чуят и да видят другите около себе си. Рязкото ускорение на жълт светофар в работата, също така води до липса на търпение и взаимно изслушване. Неизслушването от едната страна в комуникацията неизбежно води до неизслушване и блокиране от другата страна. Води до червен светофар.

Именно заради това, когато сме на жълто има смисъл да забавим, да се огледаме и да спрем. При всяко забавяне и взаимно изслушване се включва нещо различно от тунелното виждане. Включват се взаимното уважение и емпатия. Включва се зеления светофар.