"Ти ми каза и аз сбърках"

Една реплика, която изкарва мениджърите от релсите им е тази, която хората използват в своя защита при възникване на някакъв проблем. Репликата е: „Ти ми каза и аз сбърках“.

Проблемът тук е, че и двете страни са прави за себе си. Но това не ги прави обективно прави.

Човекът е изпълнил това, което са му казали. Или по-точно, това, което е разбрал от казаното. Той просто е следвал инструкции и не е направил нищо грешно, според разбиранията си, въпреки че се е появил негативен резултат. Мениджърът също е прав за себе си. Обяснил е нещо просто и ясно. Но другият не го е разбрал.

РАБОТАТА Е ТАМ, ЧЕ АКО ЧОВЕКЪТ НЕ Е РАЗБРАЛ ТОЧНО, ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ МЕНИДЖЪРЪТ НЕ Е ОБЯСНИЛ ПРАВИЛНО.

Ако мениджърите вникнат в същността на предното изречение, проблемите с комуникацията им ще се намалят поне наполовина. Някои си мислят, че вникват. Но не се съгласяват. Това означава, че всъщност не са вникнали.

Така, мениджърите стават заложници на собственото си его и се почват реплики от рода на „Ако 9 души са ме разбрали правилно и 1 не е, това означава, че проблемът е в неразбралия, а не в мен.“

Да, ама не. Звучи логично, но не е вярно. Ако някой ме е разбрал погрешно, или е дал „мръсно да“, че е разбрал, но всъщност не е, няма място за обвинения към неразбралия. Има място за (себе)анализ. Този (себе)анализ може да покаже къде съм сбъркал и какво да коригирам. Но егото не харесва признаването на грешки.

Ако човек не си признае грешките пред себе си, няма никакъв шанс да ги коригира. Ще има очакване другите да се коригират. Така са оформя един порочен кръг, който е по-правилно да бъде в множествено число. Такова число, което е равно на репликите, които чуваме „Ти ми каза и аз сбърках“. 

#книгастудендушзамениджъри
#книгатвоятекипетвоеогледало