Тихото мнозинство

Тихото мнозинство може да се забележи на две места - в екипните срещи, които водят мениджърите, както и в самата работа. 

Характерно за хората от тихото мнозинство е, че се фокусират върху постигането на резултатите си. Не изпитват излишна еуфория, когато нещата се случват, както е планирано. Но също и няма апокалиптични сцени, тогава, когато се стигне до моментен на неуспех или забавяне. Хората, просто са фокусират върху това да си свършат работата и да продължат напред.

Представете си мравките, които колкото и пъти да им препречвате пътя, те просто променят посоката и продължават напред. И когато отново се появи препятствие, отново се наместват според новите условия и продължават. 

Ако имате тихо мнозинство в екипните си срещи, възможно е то да се активира едва след края на формалното събиране, т.е. получава се “срещата след срещата”. На “срещата след срещата” - дали ще е в коридорите, отдалечените места на офиса или просто на мястото за пушене - там се развиват истинските дебати и хората си казват какво всъщност мислят. 

Добрите мениджъри усещат, неизказаните неща и създават безопасна среда за това хората да си изразят позициите още докато са в заседателната зала, а не в “срещата след срещата”.

Алтернативен начин за предразполагане и свързване с хората от тихото мнозинство е през неформални разговори, стига да са в здравословни граници. 

Другото тихо мнозинство - това, което е по работните места и се фокусира върху работните задачи, може да изненада мениджърите си с резки и неочаквани движения от рода на тези - напускане, искане за преместване или някакъв вид ултиматум за промяна.

Ако те идват като гръм от ясно небе за мениджърите, това е така най-вече защото те не са прекарали време да опознаят хората си от тихото мнозинство. Тези хора не привличат вниманието, но силно го оценяват, тогава когато не е направено с фанфари и не ги е накарало да се чувстват дискомфортно. 

Талантите от тихото мнозинство лесно може да се разгърнат с малки и регулярни дози на целенасочено изслушване. Малки жестове на внимание може да имат голям положителен ефект за хората от тихото мнозинство по работните места - да забележат, че са забелязани. 

Естествено, това трябва да е естествен процес на обръщане на внимание и искрен интерес към тяхната работа, нужди и желания. 

Ако е протоколно събитие - ще има и протоколни резултати. 

Хората, ще усетят, дори и да не го казват, че мениджърите им са усвоили някакви умения, които се култивират основно в Европейската столица на лицемерите - Брюксел. Там е пълно с проблеми, и едновременно с това, и с безкрайни коридори от изкуствени усмивки. 

Шумното малцинство, което освен по високооктавните гласове, може да се разпознае и с активното си участие по всички въпроси, не е задължително да е нещо лошо.

То по-скоро не трябва да се бърка с идеята, че техните гласове са представителни за целия екип. И от там, мениджърите може да намалят в главата си силата на звука на шумното малцинство и да увеличат звука на тихото мнозинство. Така ще получат по-реалистична представа за музиката, която се създава в екипите и кои са важните гласове. 

Но твърде често, представителната сила на шумното малцинство се бърка и мениджърите може да впрегнат вниманието и енергията си в посоки, които с много усилия да дадат минимални резултати. Просто защото се обръща внимание не на нещата, които са важни, а на нещата, за които се шуми най-много. 

В един момент може да се получи така, че 80% от вниманието на мениджърите е заето с 20% от шумното мнозинство, което създава усещане за неотложност на маловажни проблеми. Докато важните и съществени казуси остават при тихото мнозинство.