3 стратегии за личностно мотивиране от позитивната психология

Доктор Луис Махаръм нарича Х-точка мястото, където участниците в маратони изпитват внезапен прилив на адреналин и правят финалния си спринт. Обикновено това е мястото, където маратонците вече виждат финалната линия и са сигурни, че ще я пресекат. Това е моментът,  когато мозъкът изпраща сигнал за повишаване производството на адреналин без съзнателното волево участие на бегачите – тяхната обмяна на въглехидрати значително се ускорява и те неслучайно описват тези моменти като време, в което усещат, че им „поникват криле“. 

Позитивният психолог Шон Ейкър използва този пример, за да илюстрира един от начините, по който, според него, хората могат да мотивират себе си или екипите с които работят – като визуализират финалната лента на маратона, в който участват. Оказва се, че стимулиращото въздействие на адреналина се предизвиква не толкова от действителната финална лента, а от тази, която възприемаме за такава, т.е. мозъкът ни изпраща сигнали на базата на субективното възприемане, а не на базата на обективната реалност.

В последната си книга, която е публикувана в края на 2013 г., Шон Ейкър предлага 3 примерни стратегии за повишаване на личната мотивация:

1-ва стратегия: Увеличаване на близостта до целта; 
2-ра стратегия: Уголемяване на целта (вероятността за успех); 
3-та стратегия: Рекалкулиране на необходимата менталната енергия; 

Ето и как да се реализират тези стратегии на практика: 

---

1-ва стратегия: Увеличаване на близостта до целта – изследванията показват, че колкото повече хората се доближават до целта си, толкова по-усърдно работят. Точно както маратонците спринтират в последните метри до финала. Промяната на възприемането за близост до целта – независимо дали става въпрос за довършване на проект или каквато и да е друга професионална цел – предоставя допълнителна енергия, фокус и мотивация, а също така помага на мозъка да работи при максимален капацитет.

През 2006 г в Columbia University Graduate School of Business се провеждат серия експерименти, които по убедителен начин доказват връзката между създаването на усешане за близост до целта и мотивацията на хората да свършат определена работа.  Експериментите се правят в местно кафене с програмата за лоялност на клиенти. На клиентите се дава карта, на която са отбелязани 10 покупки за кафе, които след като бъдат направени, дават възможност на клиента да получи безплатно кафе. Целта е да се провери, дали след като се увеличи броят на закупените кафета и клиентите се доближат до безплатното кафе, ще започнат да посещават кафенето по-често. Оказва се, че да. Но експериментът не свършва тук.

Провежда се втори етап, при който на половината клиенти се дават същите карти за 10 кафета, а на другата половина се дават карти за покупка на 12 кафета, като за 2 от тях вече са поставени печати за ползвани кафета, т.е. и в двата случая клиентите трябва да закупят 10 кафета, за да получат 1 безплатно. Разликата е в това, че във втората група, клиентите възприемат, че вече са изминали 1/6-та част от пътя. Това е само на ниво възприятие, защото те са равно отдалечени от целта както и клиентите от първата група – на разстояние точно 10 кафета. Погледнато по друг начин обаче, първата покупка на кафе от страна на клиентите от първата група ще им създаде усещане за 10% изпълнение на целта; а първата покупка от страна на втората група ще им даде усещане за изпълнение на 25% от целта. Резултатите покзават, че втората група значително по-бързо стига до целта от 10 кафета, независимо че абсолютната сума на целта и в двете групи е една и съща. Отново – това, което придвижва и мотивира клиентите към действие е възприемането за по-голяма близост до целта.

Друг начин да се доближим до целта е вместо да гледаме напред, да обърнем поглед назад. Това на пръв поглед изглежда нелогично. Но не е. Ето защо: ясно е, че колкото по-вълнуваща и стимулираща е крайната цел, толкова повече усилия полагаме за постигането и. Обратното също е вярно. Колкото повече усилия сме положили до момента, толкова повече се увеличава мотивацията ни да завършим проекта или задачата. Това е причината, поради която довършваме книга, която не е толкова интересна, просто защото сме минали повече от половината. Или сключваме договор при не съвсем изгодни условия след едногодишни преговори просто защото сме инвестирали прекалено много време и услия последните 12 месеца. Ако в момента имате проект или задача, за които не сте особено силно мотивирани, а искате да ги завършите – просто погледнете времето и енергията, които сте инвестирали до момента и това може да ви донесе допълнителна мотивация за довършване.

2-ра стратегия: Уголемяване на целта (вероятност за успех) – при стрелбата с лък, колкото е по-голяма мишената, толкова е по-вероятно да я уцелите. Аналогично, колкото по-голяма изглежда целта ви, толкова повече мозъкът счита, че може да я уцели. Тук става въпрос за възприемането за вероятност за постигане на целта. Множество изследвания показват, че когато хората считат, че вероятността за постигане на определена цел е висока, то и честотата на успех за постигане на същата цел значително се увеличава.

Кръговете, които виждата в центъра на двете фигури са абсолютно еднакви. Ако сте като повечето хора, ще залепите линийка към тях, за да проверите дали това наистина е така. Така е. Това е известната Едингхаус илюзия. Тя е използвана на голф игрища, за да се провери дали възприятието за по-голяма цел ще окаже влияние върху успеваемостта на играчите. Оказва се, че да. Играчите са напълно наясно, че дупките са с еднакъв размер, но възприятието или визуалната илюзия им помага да са по-успешни при играта си, т.е. колкото повече си мислим, че имаме голям шанс за достигане на целта, толкова по-лесно я достигаме в действителност.

Положителното въздействие на възприетата вероятност за достигане на целта върху самото постигане на целта намира и статистическия си коефициент на корелация от 0,68 при т.нар. N-ефект, който се извежда от Стивън Гарсия и Авишалом Тор. Двамата изследователи проверяват различните фактори за успеха на САТ тестовете и се оказва, че колкото по-малко студенти има в залата за тестове, толкова по-добри са резултатите. Коефициентът на корелация е много силен: 0,68. Когато в залата има малък на брой студенти, тяхното възприемане за конкуренция е изкривено и те имат усещането, че се състезават с малко участници и от там шансовете им за успех са по-големи. Естествено, отново става въпрос само за възприемане на шанса за успех, а не неговата релна стойност. Това е един вид уголемяване на целта (вероятността за успех), което оказва положително въздействие както върху мотивацията, така и върху крайните резултати.

3-та стратегия:  Рекалкулиране на необходимата ментална енергия – за постигането на каквато и да е цел е необходимо определено количество физическа и ментална енергия. Колкото възприемането ни за необходимата енергия е по-малко, толкова по-лесно се захващаме за работа. Менталната енергия обикновено се изразходва за когнитивни процеси свързани с  взимането на решения, запаметяване, използване на въображението, езика и т.н. Основният начин да възприемем, че необходимата енергия е малко е като разделим големия проект или задачи на малки съставни части. По този начин, създаваме вътрешна мотивация за работа заради по-малките инвестиции на ментална енергия, които е необходимо да направим за всяка малка част.

---