3 ключа и няколко П'та от и към сърцето на човека ~ за по-голяма ангажираност на хората във вашия екип

25/10/2015

Вдъхновено от проекта на Мартин, Каролина и Ники - в рамките на Бизнес Коучинг Програмата на Google в България

Въпросът?

Как да мотивираме хората в нашия екип да бъдат по-инициативни и да поемат отговорност?
Как да увеличим ангажираността на хората?
Как да направим така, че хората да повишат личното си удовлетворение и желанието си за работа в нашия екип или организация?

Това са част от въпросите, които нахлуха в главата ми в момента, в който Марто и Каролина застанаха на подиума отпред, за да представят резултатите от своя казус – като част от Бизнес Коучинг Програмата, която реализираме за Google в България. Докато ги слушах, си дадох сметка, че през последните години неколкократно към нас са се обръщали редица лидери и мениджъри от малки, големи и още по-големи компании и организации - с абсолютно същите въпроси.

Защо тези въпроси са важни?

Освен всичко друго - защото е далеч по-ефективно да задържиш вече обучен и опитен човек, отколкото да наемеш нов и да инвестираш в последващото му интегриране, обучение и развитие. Никога не съм била финансист и никога няма да бъда, но за сметка на това оптимизирането на ресурсите много ми се отдава. Та в търсене на ефективното и оптимално решение - при това, такова, че да работи, да бъде устойчиво и да е достатъчно отворено и позволяващо лично творчество ~ стигнах до следното...

Отговорът...

... Задвижвана, както винаги, от търсенето на простите и елегантни решения и Истината отвъд, отговорът, до който достигнах, ми се струваше напълно достатъчен и достатъчно пълен, за да даде нужното пространство за експериментиране и интерпетация. И в същото време – да предостави възможност на всеки да намери своето индивидуално решение, както и проявлението за самия себе.

И така, отговорът на въпроса е 3 + няколко П'та...
Където 3 са 3 фундаментални човешки нужди, които едновременно с това са и 3 изконни човешки ценности. И към тях прибавям и няколко П’та като препоръка за конкретните отговори или начина, по който да откликвате на тези нужди/ценности.

Ключът е в това, че всичко - както горе, така и долу - се отнася с еднаква сила и еднаква важност, както за нас по отношение на другите, така и за нас по отношение на нас самите... Защото за да вдъхновим промяната у другите, първо самите ние трябва да я заживеем.

Ключ (1)
ИЗРАЗЯВАНЕ ~ ПРИЕМАНЕ

Всеки човек има нужда да бъде видян такъв, какъвто е. Да бъде чут за това, което има да каже. И да бъде приет от “племето” – за ценността, която (вече) е и за приноса, който носи за другите. Това е свързано с проявлението на ключовите човешки ценности за изразяването на Себе си и утвърждаването на собствената автентичност и уникалност.

Като личности бихме могли да светим истински само със собствената си светлина. Всичко друго е фалш. Маска. Не-аз. Всичко друго е проявление в сянката на някой друг. На сянка може и да е прохладно през лятото, но ако останем за по-дълго там, не бихме стигнали далеч. Най-малкото, защото сянката се мести, следвайки траекторията на Слънцето “извън нас” –траектория, която очертава пътя на това друго Слънце. Не и нашето.

Да светиш със собствената светлина, всъщност означава да живееш себе си и да изпълняваш собствената мисия и предназначение, допринасяйки за другите. Когато човек прави това – той изпитва естествено удовлетворение и радост от това, че е Творецът на собствения си живот, а оттам – и сътворителят на живота във вашата организация. Личният израз на всеки човек е уникален. И той е такъв, какъвто е. Приемането на това е стъпка към следващата врата...~>

Ключ (2)
ПРИНОС ~ ПРИЗНАНИЕ

Приносът се отнася до усещането и възприятието ни за това, че сме полезни и че допринасяме на другите и себе си. Че служим и даваме. Че има смисъл от нашето същестуване (вкл. от живота ни в тази организация). Липсата на усещане за принос често е един от най-силните демотиватори и черешката на тората, която килва везната и търкулва питката в нечия друга градина. Чували ли сте (се) да казват(е): “не виждам повече смисъл в това, което правя" или "не се чувствам полезен”, или“какъв е смисълът да продължавам да давам, когато другите не го оценяват?!”...

Приносът и Признанието вървят ръка за ръка. Второто е обратната връзка за първото. А двете взаимно се активират и мотивират, така че да въртят колелото да се движи напред. Затова и способността ни да забелязваме приноса на другите (в това число и своя собствен) – при това да го виждаме такъв, какъвто е – е ключово за задържането на хората в организацията и за стимулиране на тяхната ангажираност. Това всъщност е върха на пирамидата.

Добрата новина е, че във всеки един момент човек – по един или друг начин – допринася за другите и за общото благо. Дори и това да бъде през нежеланието да дава 100% от себе си или пък с проявата на неудовлетвореност. Та каква по-добра обратна връзка от средата, че има нещо, на което да обърнем внимание! Признанието всъщност е друга форма на благодарността. Затова умението да (си) благодарим за това, което сме постигнали и имаме към момента, както и умението да вижаме резултатите такива, каквито са – стимулира човек да продължава напред и да си поставя следващите и още по-високи цели.

И още нещо ключово – приносът винаги е свързан с даване за нещо или някого, което е извън нас и което е по-голямо от нас. За другите. За общото. За каузата. За по-висока цел. А каква по-висока цел от мисията, предназначението и визията на вашия екип или организация? Успеете ли да вдъхновите хората си с мисията и визията на вашия екип и да ги поканите да намерят своя личен принос в тях, като им позволите да се себе-изразят по уникалния за тях начин – ще успеете да постигнете ангажираността, към която се стремите. При това, с лекота.

Ключ (3)
ИЗРАСТВАНЕ ~ ПОДКРЕПА

Ето ни, при стремежа към личностно израстване и усъвършенстване. Така, както Вселената постоянно се разширява – така и на нас хората ни е дадено постоянно да се “разширяваме”. Да се развиваме. Да стигаме до собствените граници и хоризонти и да ги разширяваме. Този процес е непрестанен. И продължава вечно, независимо дали това се случва осъзнато или не. Стремежът към израстване е по-важен, отколкото “нивото”, до което сме достигнали към момента. Последното е относително, а първото е вечно. Защото “колкото повече – толкова повече”. Също като при Вселената.

Затова, достатъчно е просто да дадем пространство на хората да се развиват като личности (и професионалисти), а по пътя им – да ги подкрепяме и предизвикваме да разширяват хоризонтите си. И когато резултатите са налице (а резултати винаги има!) – да ги утвърждаваме за тях, като просто ги забелязваме и отбелязваме.

Какво друго? Развитието е естествен процес - затова, позволете му да се разгърне като такъв. Няма нужда вие да определяте личните планове за развитие на хората и да носите чужд товар. Оставете те да го направят за себе си. (Та нали затова се наричат “лични планове за развитие”?) И още – освен естествен процес, личното развитие си е лична отговорност и зависи изцяло от човека. Така че - задайте рамката и оставете съдържанието на човека.

Какво е общото? Какъв е фундаментът? Какво стои в основата на всичко?
~ ЧОВЕКЪТ ~

Ако искате хората ви да поемат отговорност и да бъдат инициативни - дайте им ПРОСТРАНСТВО за това и ПОЗВОЛЕТЕ на процеса да се разгърне от само себе си. А на себе си – дайте ПОЗВОЛЕНИЕ да бъдете себе си, във вашата цялостност и уникалност, и... ПРОСТО си ПАРТНИРАЙТЕ в играта.