Ползване или възползване от свободата?

Даването на свобода и автономност на хора, които имат силна работна етика и отговорност, отприщва потенциала им като паднала язовирна стена.

Щом свободата и автономността са толкова окриляващи, защо все още има места, където се работи в точно обратната среда – микромениджмънт, безкрайни взаимни обвинения и даване на обратна връзка с емоционалната зрялост на шест годишни деца?

Краткият отговор е, че в екипите едни хора ползват свободата по предназначение, а други се възползват от нея. Така мениджърите предпочитат да намалят възползването от едни, като ограничат свободата за всички.

При еднаквото ограничаване на автономността няма двойни стандарти. Но има двойна ерозия на доверието и уважението.

Намаляват се очакванията за самостоятелно мислене и действия. Увеличава се пасивността и страха от грешки.

Получава се порочен кръг – страхът от грешки води до пасивност. Пасивността води до микромениджмънт. Ако мениджърите не видят ролята си в този порочен кръг, той става в множествено число.

Колкото по-малко свобода се дава на хората, толкова по-малко отговорни те ще се чувстват към работата си. Това важи за хората от първия абзац. За другите (може) също.