Извинение или позволение

Една част от хората в екипите имат естествена склонност да предприемат рискове, уверено да работят в несигурна среда и когато сбъркат – да се извинят. Типично това са екстровертите.

Другата част са онези, които преди да действат, предпочитат да обмислят, да пресмятат и да се допитват. Те са по-склонни да поискат позволение преди да действат. Типично това са интровертите.

Ролята на мениджърите не е просто да могат да работят еднакво добре с двата типа, а също така да намерят начин да разпределят хората си правилно, така че те едновременно да си постигат резултатите, но и да го правят по възможно най-удовлетворяващия за тях начин.

И за едни това ще бъде по пътя на рискови действия + извинения.

А за други – по пътя на обмислени действия + позволения.

Типична грешка е да не се вземат предвид тези естествени силни черти на хората и обмислящите да се окажат на позиции за бързодействащи. И обратното. В този случай е само въпрос на време работата да се превърне в агония, както за мениджърите, така и за самите хора.

Друг фактор за поставяне на правилните хора на правилните места е да се съобрази нивото на компетентност на хората спрямо задачите, които изпълняват. Тук съществуват два основни сценария:

1) Първият сценарий е да поставите хора, които са със сравнително еднакво ниво на компетентност да работят заедно. Ползите от това са, че хората по-лесно ще се сплотят и ще имат усещането, че заедно преминават през пътуване, за което са еднакво подготвени. Или по-скоро – еднакво неподготвени. Опасността в този сценарий е, че липсата на опитен човек вероятно ще доведе до големи забавяния и до откриване на топлата вода, когато тя вече е открита някъде другаде в компанията.

2) Вторият сценарий е да поставите заедно да работят хора, които са с различно ниво на компетентност. Ползите в този случай може да бъдат свързани с това, че напредващите ще се възползват от опита на напредналите за сравнително кратко време. Опасността е, че ако пропастта на уменията между отделните хора е прекалено голяма, това може да фрустрира по-опитните, когато се налага да обясняват базови неща и съответно – да стресира напредващите, когато видят и разберат, че имат да учат твърде много за твърде кратко.

Тази опасност може лесно да се преодолее, ако напредналите имат желание и да преподават качествено на напредващите, а не само да демонстрират блестящите си качества.

Само това, че един напреднал колега има повече опит, не означава, че може да го предаде качествено и на останалите.