Социалната изолация не е социална, а е физическа. И не е изолация, а е дистанциране.
И след този терминологичен преход от социална изолация към физическа дистанция, бих искал да споделя шест неща, които изпъкнаха през последния месец в работата ми с различни ръководители на екипи. Тези неща са едновременно наблюдения и в същото време конкретни идеи за това как може да се подобри екипната работа в новата реалност. 1) Автентичност Хората в екипа ви ще попаднат най-общо в две категории по време на извънредното положение: - Първата категория са хората, които все повече се затварят, усамотяват и почукват на вратата на депресията; - Втората категория са хората, които след първоначалното сътресение се адаптират много по-бързо и новото положение при тях дори води до реновиране - повече и по-качествено време за себе си и семейството + повече свършена работа, отколкото в нормалните работни условия и в нормалните шумни работни пространства; Тук е важно да се отбележи, че хората от първата категория нямат нужда от "спасяване", освен в клиничните случаи, а от нормално човешко и адекватно общуване. Акцентът тук е върху "автентичност", която при всички случаи се задава като тон от ръководителя на екипа. Не позитивност. А, автентичност. На база на тази автентичност хората ще се свържат един с друг и ще работят добре заедно от мястото, на което се намират в момента, а не от мястото на изкуствените разговори и изкуствените усмивки. 2. Центрираност върху хората, а не върху технологиите В първите няколко тренинга, които направих по време на извънредното положение, голяма част от вниманието ми беше концентрирано върху технологията - да се подсигури, че всеки разбира добре виртуалното пространство в Zoom. А също така, че може да работи с всички необходими функционалности - влиза в отделните виртуални стаи, свободно ползва чата и заглушава лая на кучето си. Толкова се бях концентрирал върху технологията, че донякъде пропуснах най-важното - 100%-то фокусиране на вниманието ми върху хората във виртуалната учебна зала. И фокусиране върху влизането ми в техния ритъм за размисъл, осмисляне и планиране на действия. Точно в тази нова (и вирутална) реалност. Дали ще бъде във виртуален тренинг или в нормалните работни срещи с екипите и клиентите - технологиите и фоновия шум в помещенията трябва да бъдат поставени на второ място след хората. Тези хора, които виждате на екрана - с техните мисли, настроения и емоции. 3. Създаване на яснота и среда за повече изслушване Независимо как и с каква скорост се развиват нещата, при такова извънредно положение, хората в екипите имат нужда от яснота. И изслушване. Спомнете си по колко време нормално прекарвахте в изслушване в екипните си срещи преди 13.03.2020. Сега умножете това време по две. И слушайте двойно повече. 4. Работа от вкъщи е различно от почивка вкъщи Това беше едно от повтарящите се оплаквания на ръководителите на екипи, което изпъкна през изминалите седмици - хората бъркат работата от вкъщи с почивка от вкъщи. Но вместо с обвинения, сега е перфектното време за посрещане на това объркване с разбиране и желание за подкрепа и промяна. Един от начините да се преодолее това объркване е да се обособи някаква част от дома само за работа. И да се спазва работното време. В двете посоки - работното време да се използва само за работа, но и личното време да се ползва само за лични нужди. Домът не трябва да се превръща в 24-часов офис. 5. Влизане в ритъм Всеки си знае дали прилича повече на сова или чучулига. Хората в крайностите са малко на брой и повечето попадаме в някаква междинна част на спектъра между чучулиги и сови. Сега е перфектното време хората в екипа да влезнат в добър работен ритъм, който се доближава максимално близо до биологичния им ритъм. 6. Здравословна доза хумор. Повечето хора, които преди са отлагали спортуването заради липсата на време, ще разберат в края на извънредното положение, по кантара с спалнята си, че не им е липсвало време за тренировки. Липсвали са им дисциплина и отдаденост. Освен подобни лични проблясъци, извънредното положение е идеалното време да си припомним за това да не се взимаме прекалено на сериозно. И че всички ще стигнем до една и съща крайна гара. Със или без извънредни килограми от извънредното положение.
0 Comments
Leave a Reply. |
Архиви
July 2024
|