Няма подобрения без повторения

На баскетболното игрище, една от най-неприятните емоции се появява тогава, когато някой опит за кош се размине и не се получи за съвсем малко.

Но това е само, ако приемем че целта за ВСЯКО хвърляне е да се вкара кош. Но ако целта е да се става по-добър с всяко следващо хвърляне, защо малкото разминаване предизвиква голямо усещане за загуба? Като може да предизвика и усещане за напредък?

В крайна сметка опираме до избора на фокус. Фокус върху краткосрочната цел за вкарването на даден кош. Или дългосрочната цел за ставане по-добър в играта.  

Има плюсове и минуси и на двата типа фокусиране. Фокусирането върху краткосрочните цели създава приятно усещане дори и при малките успехи. Но може да създаде, също така, лесни и бързи разочарования. 

Фокусирането върху дългосрочните цели е малко по-трудно, защото успехите не са толкова бързи и видими. Но удовлетворението е много по-голямо, защото не става въпрос за вкарване на кошове, а става въпрос за развитие, усъвършенстване и удоволствие от самата игра.

Човек много лесно може да се самомотивира при КРАТКОСРОЧНА загуба. Просто като  си припомни кои са му ДЪЛГОСРОЧНИТЕ цели в играта. Не само в баскетболната.
​
Краткосрочният фокус изисква да се вкарва всеки кош. Дългосрочният фокус изисква  постепенно и устойчиво подобрение във всяка следваща игра. Първото (краткосрочно фокусиране) ще предизвика неприятни емоции, дори желание за отказване при всеки пропуснат опит. Второто (дългосрочно фокусиране) ще предизвика желание за още повторения и подобрения. Няма подобрения без повторения.