Представете си ситуация, в която човек от вашия екип допуска случайна, но голяма грешка. Нормално е да забележите и да дадете обратна връзка за корекция. Но забелязали ли сте всички останали случаи, когато същият човек си е вършил работата безупречно? Не просто безупречно и без грешки, но и по начин който надминава очакванията ви?
Когато се забелязват най-вече грешките, постепенно в хората се насажда усещане, че не се справят добре. От това се увеличава колебливостта им. Оттам идва пасивността и липсата на проактивност. След това осъзнаване някои от ръководителите на екипи често залитат в другата крайност. Започва да се чува звън на фанфари след всяко тривиално действие. О, всички са навреме за срещата. О, вчера ми изпрати презентацията, която обеща и т.н. За месечните грамоти и сертификати са служител на месеца, дори няма да стартирам. Ръкопляскането за баналните неща бързо девалвира стойността на искрената благодарност, която може да бъде изразена дори само с поглед, жест или кратка пауза в разговора. Ето един въпрос, който може да доведе до балансирана реакция след допускане на случайна, но голяма грешка от хората в екипа: „Ако си представя, че ще работя 20 години с тези хора и сега съм в началото на съвместната ни работа, как бих реагирал на тяхната грешка?“ --- 3-месечна програма за развитие на лидерски умения и екипна ефективност (в цялата страна по индивидуална заявка) - https://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html
0 Comments
Leave a Reply. |
Архиви
July 2024
|