Няма място за зрители на терена

Има безброй аналогии между екипната работа и футбола. Като например тази, че преуморените микромениджъри влизат в капана на играещи треньори. Друга аналогия е, че не може да има индивидуални победители, ако отборът е загубил и т.н.

Нещото, което се пропуска в тези аналогии е фигурата на зрителите. Като че ли в много екипи, хората много повече приличат на зрители, отколкото на играчи.

​Липсва яснота за този прост принцип, че който е на терена е там, за да играе за отбора си. На терена няма място за зрители. Въпреки това, работните екипи са пълни със зрители. Такива, които наблюдават отстрани, дават акъл и (се) пляскат.

Зрителите са на безопасно място от екшъна, умората и травмите. Но те са на също толкова безопасно място от истинското удовлетворение на победата в 90-та минута. Или от победата в края на работния ден.