Отказване или забързване

Ако отивате на важна среща и объркате един завой по пътя, отказвате ли се от това да отидете на срещата? Или забързвате, за да компенсирате объркването и забавянето?

Защо тогава, хората в екипите са склонни да се отказват още при първите си грешки по пътя към целта? Защо след объркването не следва увеличаване на желанието за намиране на пътя? Може би, защото отказването е по-лесно?

Вече сигурно се питате, дали целият текст ще бъде само от въпроси? Не е ли именно във въпросите ключът към провокирането на размисъл след като е допусната грешка по пътя? Или е по-лесно да се търсят виновни?

Ако погледнете към екипа си, при допускането на грешки, хората имат склонност да се отказват или да се забързват? А, ако погледнете към себе си?

Текстът няма да бъде само от въпроси. Ще има и едно твърдение за размисъл. Ето го:

ЕКИПЪТ РАБОТИ ДОБРЕ, КОГАТО ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК В НЕГО, Е ПО-ЛЕСНО ДА ПРОДЪЛЖИ, ОТКОЛКОТО ДА СЕ ОТКАЖЕ.
​
Ако я има горната нагласа у вас, тя ще се появи и в хората в екипа ви. Ако се появи и при тях, ще се засили у вас. Именно този цикъл прави отказването по-трудно отколкото продължаването.