Вярата и надеждата не са добри помощници за омекотяване на рисковете

​Когато мислите предварително за нещата, които могат да се влошат в един екип, реално го подобрявате.

Например, ако предварително видите, че напускането на даден човек, който върши много работа и отговаря за много процеси, които не са документирани, а са само в главата му, тогава ще подсигурите описването на тези процеси и документирането им. Така, предвиждайки, че може да се случи нещо нежелано, подсигурявате по-гладката работа на останалите хора в екипа, ако това нежелано напускане действително се случи.

Вярата и надеждата не са добри помощници за управление на екип. Одита на рисковете и предварителното им омекотяване изискват конкретни действия, а не молитви и палене на свещи. Омекотяването на рисковете, които са вероятни, но все още невидими за хората изискват не просто действия, а дори смели действия, защото превантивната работа ще предизвика естествени съпротиви у хората. Те няма да видят, че ги предпазвате от рискове, а че ги натоварвате с допълнителна работа.

Когато поискате документирането на даден процес, хората ви ще кажат че няма нужда от това, защото те вече си знаят всичко.

Когато поискате дигитализиране на документооборота, за да подсигурите сигурност и лесна достъпност на документите, хората ви ще кажат, че нямат време да се занимават, защото и без това са много заети.
​
В тези случаи се отваря класическа арка на дисторсия, при която доброто ви намерение се възприема като негативно въздействие. Арката на дисторсия се затваря сравнително лесно от мениджърите на екипи с две действия. Но за тях вече съм писал в други постове.