Досадно годишно задължение или искрена кариерна подкрепа

Личният годишен план за кариерно развитие в дадена компания няма особено голяма стойност. Особено, ако е правен по задължение и крайният резултат е куха проформа, за да се отчете дейност.

Но самият процес на планиране може да бъде изключително ценен. Не защото планът за развитие ще начертае светлото бъдеще и магически ще мотивира хората да се раздават. Кариерните планове бързо се разбиват с първата среща с реалността, когато напуснат много хора наведнъж, случи се неочаквано преструктуриране и какво ли още не.

ПРОЦЕСЪТ на изготвяне на план, а не конкретния ПЛАН, за кариерното развитие е полезен. Това е така, защото хората имат възможност да си дадат сметка в каква посока искат да се развиват. Да видят, дали това развитие може да се случи в дадената компания. И да станат наясно, че това развитие ще изисква допълнителни усилия.

Мениджърите могат да използват времето за годишното планиране за развитието на хората с искрена грижа и така да изградят по-голяма свързаност и ангажираност в екипа си. Но могат да минат през годишните оценки и планиране с проформа усилия и отмятането им като досадно задължение.

Годишните оценки и плановете за развитие, които се правят проформа като досадно задължение от мениджърите имат за резултат проформа отдаденост на хората към работата като към досадно задължение.

Вашият екип е ваше огледало. Вашата (липса на) отдаденост към кариерното развитие на хората отразява тяхната (липса на) отдаденост към работата. Сега, прочетете предното изречение без скобите.

Няма как да има неангажирани, мрънкащи и цинични екипи без да има неангажирани, мрънкащи и цинични мениджъри. Вашият екип е ваше огледало.