Не можете да сте откровени с другите, ако на първо място не сте откровени със себе си

Забелязали ли сте, че когато изпитвате желание да промените някой друг, това, което наистина искате, е другият да бъде и да се държи повече като вас?

Ако вие сте позитивни, очаквате позитивност.

Ако вие сте директни, очаквате директност.

Ако вие сте откровени, очаквате откровеност.

Но не можете да проведете откровен разговор с човек, който не е готов да бъде откровен на първо място със самия себе си. Ако искате да промените някой в посока, в която той не иска да се променя, това е насилие.

Истинският въпрос тук не е свързан с това какво може да направите, за да подобрите комуникацията помежду си. А, по-скоро, да видите какво е необходимо да (не) правите, така че човекът да се свърже със собствените си нужди и желания в работата.

Един от лесните начини да направите това е като си представите, че работите с хора, които нямат нужда да работят. Но го правят. Не заради вас, а заради себе си.

Та, замислете се, как бихте работили с такива хора, които не искат да бъдат променяни. Такива, които отдавна са пуснали тежестите на чуждите очаквания и просто искат да работят за себе си, докато работят с вас. Дори и това желание все още да не се е избистрило напълно. То обичайно се появява едва тогава, когато човек е намерил сили да бъде откровен със себе си, преди да се опитва да бъде откровен с другите. 

​Тези сили няма как да се съберат, когато се работи само на високи обороти. Необходимо е забавяне. Дори спиране.