Носталгията спъва промяната

​Един от прътовете в колелото на промяната е носталгията към миналото. Нещо повече, съществува такъв мисловен капан, при който от миналото се помнят най-вече хубавите моменти. А за бъдещето и промяната се виждат най-вече негативните. 

Има и термин за това. Нарича се "деклинизъм". Той представлява компенсаторен механизъм на съзнанието за справяне с настоящето като се идеализира миналото. Така се създава усещане за стабилност от миналото. Но се появява и негативният страничен ефект на изкуствено подсладената носталгия. 

Появата на носталгия към "онова време" в екипите може да означава две неща: 

- Хората са вече в предпенсионна възраст; 

- Хората работят с отегчение. Работната среда е еднообразна.  Няма работещи стимули за ангажиране. Това не означава, че няма работа. Напротив. Работи се много, но монотонно. 

Ако и двете неща са в комбинация - хората са в напреднала възраст и работата им е монотонна, съвсем естествено е да са появи носталгия към миналото. Оттам и съпротивлението срещу промяната. 

По-младите мениджъри ще си помислят, че правенето на промени в такива случаи се прави с промени на хората. Това е бързо, но не устойчиво решение. 

Устойчива промяна в екипите се случва не с промяна НА хората, а с промяна У хората. 

Бързата смяна на хората е по-скоро знак за лидерски дефицити в мениджърите, отколкото за неспособност за промяна на хората. Естествено, има и изключения. 

Следва въпроса: "Какво може да доведе до промяна У хората, за да се реализират промените в компаниите?"

Отговорът е малко по-нагоре в текста. Възрастта на може да се промени. Но могат да се променят стимулите за промяна в работата. Оттам да се промени отношението към промяната.