Eкипна ефективност – съзвучие на гласове

Автор: Венелин Минчев

Аз съм Венко от Екуинокс Партнърс и това е първото ми за тази годината  включване по темата за Екипна eфективност. Това е една от темите, която е вечно актуална и много позната - в някои екипи до (нежелана) болка. За други е изтъркана или старомодна и там нещата са оставени на самотек. Но има и организации, в която тя живее и се развива съвсем  естествено и на ежедневна база чрез енергията и съзвучието на гласовете.

Този пост беше провокиран и вдъхновен от една метафора за ЕЕ (екипна ефективност), която участник в една от нашите програми за развитие на ЕЕ използва, за да я опише и която  ме накара да  се  замисля и да споделя прозренията си с вас. Както виждате от заглавието на поста, ЕЕ е една песен - песен, в която има съзвучие на гласове. А кои са гласовете в песента – разбира се гласовете на хората от екипа J
И когато става въпрос за ЕЕ, ясно е, че я има  под една или друга форма, в една или  друга степен, но винаги ръководителите на екипи задават и търсят отговора на един въпрос – Как да повишим ефективността в екипа и да постигаме заложените резултати (че дори и да ги задминем)?  Единият от работещите отговори и предпоставки за висока ЕЕ през метафората е като създадат среда, в която има съзвучие на гласове.

Преди да ви споделя моята перспектива за „съзвучието“ и какво стои зад него, нека се върнем една стъпка назад. За мен има 2 основни начина, по които ръководителите на екипи могат да постигат целите си, независимо дали екипът е ефективен. Единият начин е трудният и е с цената на много конфликти, емоции, недоверие между хората, особено, когато ръководителят има авторитарен стил на управление, създава такава среда, в които тези поведения се проявяват и е ролеви модел за тях. Възможно ли е да се постигат целите в такава среда - възможно е, разбира се. Само че в дългосрочен план първо екипът трябва да оцелее и след това да мисли за ефективност.

Вторият начин също не е лесен, но при него освен „твърдите“ показатели за постигането на целите като обем продажби, ниво на обслужване, качество на продукция и др., има още една категория невидими измерители, които в дългосрочен план са в основата и осигуряват високата екипна ефективност. Когато в екипите има доверие между хората, подкрепа, чувство за смисъл, синхрон и „съзвучие от гласове“, тогава тези невидими измерители стават предпоставка, съвсем естествено да се постигат и твърдите показатели.

Но, съществената разлика от първия начин, която „прави разликата“ е, че хората нямат търпение да дойде понеделник и постигат целите си с удовлетворение, ангажираност и усещане за заедност. Именно там, ръководителите на екипи би следвало да насочат усилията и енергията си и по този начин да създадат среда, в която хората да посрещат предизвикателствата с увереността на валяк, проактивността на пчела и нагласата за „сериозна Игра“ . 
 
Звучи идеалистично, нали, и не казвам, че е лесно – нито за ръководителите, нито за хората. И все пак е възможно, и в същото време лесно, ако на ежедневна база тази философия се разпознава и утвърждава - и от хората, и от ръководителите. Но нека не размиваме отговорността за утвърждаването на тази нагласа и на личния пример, и да я върнем там, където тя принадлежи – при ръководителя на екипа.
Сега да се върнем на „съзвучието на гласовете“ и мястото му в екипната ефективност. За мен съзвучието на гласовете е нюанс, който увеличава добавената стойност на тази втората екипна ефективност, където понеделника се чака с нетърпение от хората.

Съзвучие на гласовете и в прекия, и в преносния смисъл, означава всеки глас на хората от екипа да бъде чут, разпознат и най-важното - всички гласове да бъдат в синхрон и баланс по отношение на индивидуалната им сила и спрямо цялостното звучене на песента – екипната цел.
 
Ако задълбочим тази перспектива и приемем, че зад „гласа“ на всеки един човек в екипа стоят неговите индивидуални личностни и професионални характеристики. Тогава съзвучие на гласовете ще има, когато всеки един човек от екипа използва и проявява своите силни страни, личностни качества и отношение, до такава степен, че това да не е за сметка на интересите на другите и общата екипна цел. И може би в точния момент J. По този начин гласовете на хората се допълват и балансират, за да се получи една хармония, хармония, която пряко и категорично влияе върху екипната ефективност. Тук акцентът е дори върху личностните специфики на всеки един човек, тъй като опита, ценностите, вярванията  и нагласите са различни.

И именно тук са най-големите предизвикателства. За хората – да бъдат осъзнати за различията в гласовете на другите, да приемат тези различия (приемам≠примирявам), да умеят да балансират егото си в различните ситуации и да действат адекватно, отчитайки възприятията  на другите и най-доброто за екипа в този момент.
 
Забележете, че да бъдете осъзнати, да балансирате и да приемете, зависи само от вас или от конкретния човек. Нямаме контрол да постигнем  това „от името на другите“. Затова в подобрението на екипната ефективност участва всеки един човек и същевременно тя започва първо с промяната на всеки един човек. Нужно е всеки да поеме отговорност като първо се фокусира върху своето себе-управление и си свърши вътрешната работа. Предизвикателствата за ръководителя – всичко споделено до тук, по отношение на хората, както и умението да създаде такава среда, че гласовете на хората да се вплитат един в друг, да се допълват и да се получи съзвучие. Още веднъж, никой не е казал, че е лесно, но добавената стойност от удовлетворението, постигането на резултати заедно и чувството за принадлежност, многократно ще надхвърлят цената на усилията, която хората ще платят, за да постигнат и след това да поддържат това съзвучие. И определено е постижимо, стига да го искате.

В този момент ръководителите на екипи реагират: „Ама ние това го знаем на теория, звучи добре, но как да го постигнем на практика?“. Целта на този пост не е да ви давам готови рецепти, а по-скоро да провокирам размисъл по темата, самоанализ и предприемане на конкретни действия от ваша страна, независимо дали сте ръководител на екип или не. Въпреки това, ще споделя моята отправна точка за постигането на съзвучието, но ще оставя на вас удоволствието да изследвате и да си свършите собствената „домашната работа“, за да достигнете до работещите за вас отговори.

Няколко са нещата, които ако се постигнат ще имат практически резултат. На първо място хората в екипа трябва да се познават и да са наясно – както със своите силни страни и области за развитие, така и с тези на колегите си. Второто нещо е искрено да поискат и да са готови (безпристрастно) да приемат обратна връзка от другите, особено за нещата, които имат негативно въздействие върху другите от тяхното поведение (повече в подкаста „Арка на дисторсия). С други думи, да искат да разберат, как другите ги виждат и какви са техните слепи петна, които пречат на екипната ефективност. Следващото нещо е хората искрено и с грижа за човека да дадат обратна връзка на другите за техните слепи петна и арки на дисторсии, които пречат на екипната работа.

Това е само началото, но добро и обещаващо начало за мен. А как да постигнете тези неща и какво още може  да се направи по въпроса, оставям на вашата креативност, постоянство и опит.
 
И тъй като всяка промяна започва от поемането на лична отговорност и вглеждането първо в себе си, завършвам с един „широк“ въпрос за размисъл към вас: "Кое е това нещо лично у мен, което ако развия или променя ще подобри съзвучието на гласовете в моя екип? "  

---