 С Михай Чиксентмихай отдавна имаме заигравка в една обща тема. Но не знаехме един за друг... Тихо, не му казвайте още ... Преди да знам за теорията за Потока (Flow) и стремежа на много хора към този начин на оптимално преживяване. Преди да се замисля, че хромозомата на белтъчната ми молекула и нейните биологично закодирани инструкции са били моята точка нула, но и всичко изначално, което съм имала. Имане като за едно искрящо бяло и непокътнато платно – моето съзнание. Преди да разбера всичко това, живата практиката, провокирана от любопиството на нещотърсача и интуицията, ме отведоха до най-вкусната част от Flow - случването. Обичам да използвам метафори, които изразяват насладата на сетивата. Тъй като те ни водят. Ако им позволим. Да се върна към Flow, защото искам да ви отдам цялото си внимание... точно сега. Представете си как прекосявате стаята, дъвчейки дъвка в един единствен момент от ежедневието си. Нищо и никакво съчетание на две дейности. Вие сте там. На сто процента. И това, което извършвате почти покрива максимума информация (идваща чрез движението, звуците, усещанията), с която можем да боравим във всеки един момент от живота си - осем бита. Да, точно така. Михай Чиксентмихай надлежно ни информира за поредица от научно обосновани числа в тази посока, свеждащи тъй наречения наш живот до нещо много просто - къде отдаваме вниманието си и какво информация преминава филтъра на нашето огледало на реалността, така че да бъде осъзната. Така че да стане част от съзнанието ни, в което кротко се е настанил нашият Аз. Може и да не е толкова кротко. Но той е там. И ако беше толкова лесно да очертаем процеса, чрез който да достигаме до него всичко щеше да бъде детска игра... не че всъщност не е :) Но няма рецепта за нея и всичко е в постоянно преливане между причини и резултати. Както казваше един друг многоуважаван от мен човек Менис Юсри: "Няма да е лесно да го приемете, но вие сте причината за всичко, което ви се случва." :) Не се подсмихвайте с идеята да събирате доводи за обратното. Стигнахме до момента с огледалото и реалността.Всъщност дълбоко се замислих за хилядите пъти, в които съм имала прозрения от типа: "А-хааа, Еврика! Значи това, което в моята реалност изглежда по едни начин, за теб в твоята реалност е коренно различно." Звучи като нещо елементарно, нали? Мисля, че колкото и просто да е, никога няма да спра да се учудвам за измеренията на това прозрение. Това е защото съзнанието ни всъщност е станало толкова хитро и така компресира информация и процеса на О-съзнаване, че в един момент ние получаваме готовият, изплют продукт от него, като познайте какво - предположение. Което обаче – О! Е толкова добре костюмирано и така имитира същностна автентичност, че ни завърта около оста си, води ни в посока, която приемаме за избрана от нашия съкровен Аз. И-и-и–и-ууу. Ох, къде съм? Резултатът е замаяно състояние, в което ни е трудно да си отговорим дори на въпроса - кой съм аз? Да, къде е Аз-ът всъщност? Митично същество ли е? Как да го върнем към истински живот? Няма прост отговор на този въпрос. Особено след като споменахме, че различно интегрираме реалността. Има обаче уникалното случване, което всеки би могъл да открие за себе си. Има също прости въпроси, които едва ли биха били различни за всеки от нас. Биха дефиренцирали нашия уникален избор обаче. И той вече няма да е добре костюмирано предположение:
Има така наречения от Михай Чиксентмихай - порядък в съзнанието ни. И той зависи от нашия избор за това къде да отдаваме вниманието си и влагаме енергията си. Нещо много интересно привлече любопитството ми още от първите страници на книгата - винаги можем да разберем кога не ни води същността, кога решенията ни не са обослувени от нашата уникалност или пък не сме употребили енергията си в посока да съ-граждаме нашия Аз. Състояние на безпорядък в нашето съзнание, го нарича Чиксентмихай. Т.е. влиянието на всички фактори би създавало този безпорядък, би ни правило тревожни, неудовлетворени от живота и това, което ни се случва, лутащи се. Това не би се случвало, ако... Знаем кои сме и имаме устойчива връзка с нашия АзКакво значи това ли? Това значи да сме си отговорили на въпросите по-горе. Да утвърждаваме изборите, които идват от същността ни, без нужда от логиката на външния свят. Да припознаваме уникалността си и без страх да я проявяваме. Тогава става възможно да приемаме всяка пречка като преживелищен опит, защото нещо по-силно ни води. Колкото повече подхранваме Аз-а си с преживяване на същността му, толкова по-силно ще усещаме, че ни води безпогрешно. Всяко Flow преживяване прави Аз-а все по-непоклатим по своя път, проявяващ уникалността си, наслаждаващ се на живота, осъзнаващ себе си и цялото и допринасящ в пъти повече за общността. Е, кажете ми - Осмелявате ли се да живеете своето Flow? Забравете за външните мотиви, чуйте себе си! Искате ли да го направите заради самото преживяване? Скачайте! :-) Ние вече flow-вамееее   Автор: Радка Чамова People Operations Manager @ Strypes Intunity Coach Ко-водещ на "Let It FLOW ~ Съзидание от Присъствието на Същността" За мен: Нещотърсач с уклон към експериментите с възможностите си, в изследване на онова, което и Пипи е търсила - как да запазим детето в себе си. Онова, което няма нужда от логика, за да повярва, че и невъзможните неща са на същото разстояние от нас, също като възможните. Просто ги гледаме от другата страна. Flow практик, със странното случване на нещата наопаки - първо практика, после теория (пак зависи от коя страна го гледаме, нали?). Коуч по душа, сърце и черен дроб дори! Intunity инспирирана и сертифицирана! И тъй да бъде :-)
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
Архиви
July 2024
|
RSS Feed
__________________________________________
Copyright © 2011-2024, Equinox Partners Ltd. All rights reserved.
Copyright © 2011-2024, Equinox Partners Ltd. All rights reserved.