Един от прътовете в колелото на промяната е носталгията към миналото. Нещо повече, съществува такъв мисловен капан, при който от миналото се помнят най-вече хубавите моменти. А в настоящето и в предстоящата промяна се виждат най-вече негативните.

Има и термин за това. Нарича се "деклинизъм". Той представлява компенсаторен механизъм на съзнанието за справяне с настоящето като се идеализира миналото. Така се създава усещане за стабилност. Но се появява и негативния страничен ефект на изкуствено подсладената носталгия.
 
Появата на носталгия към "онова време" в екипите може да означава две неща:
 
1) Мнозинството в екипа е вече в предпенсионна възраст;
 
2) Хората работят с отегчение. Работната среда е еднообразна. Няма истински стимули за ангажиране на пълното внимание. Това не означава, че няма работа. Напротив. Работи се много, но монотонно;  
 
Ако и двете неща са в комбинация - хората са в напреднала възраст и работата им е монотонна, съвсем естествено е да са появи носталгия към миналото. Оттам и съпротивление срещу промяната.

По-младите мениджъри ще си помислят, че правенето на промени в такива случаи се прави с промени на хората. Това е бързо, но неустойчиво решение.

Устойчива промяна в екипите се случва не с промяна НА хората, а с промяна У хората. Бързата смяна на хората е по-скоро знак за лидерски дефицити в мениджърите, отколкото за неспособност за промяна на самите хора. Естествено, има и изключения. Така в компаниите се оформят отдел "Носталгия" и отдел "Фантазия". Първият на носталгично настроените, вторият на нереалистично амбициозните.

Следва въпроса: "Как може да провокирате промяна У хората, за да реализирате промените, които желаете в цялата компания?".

Отговорът е малко по-горе в текста. Възрастта не може да се промени. Но могат да се променят стимулите за промяна в работата. Оттам да се промени отношението към промяната.

1) В режим "носталгия към миналото" или в  режим "фантазия към бъдещето" прекарвате повече от работното си време?
 
2) А хората от вашия екип?
 
3) Какво ще се случи, ако съберете да работят заедно хората от отдел "носталгия" и от отдел "фантазия"?
 
4) Какво е здравословното съотношение между носталгия и фантазия?
 
5) Какво трябва да промените, за да поддържате здравословно съотношение между носталгия и фантазия? Първо в себе си? След това в екипа?

​---
Обучение за мениджъри в Zoom - http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers-161860.html

--
3-месечна програма за развитие на ключови мениджърски умения (по заявка на една компания с мениджъри в групи до 12 души) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html

Черупката на омарите не расте. Но самите омари растат сравнително бързо през първата си година. Единственият начин за омарите да пораснат е като изхвърлят старта си черупка тогава, когато тя им отеснее. Този процес на смяна на телесната покривка се  нарича линеене. Младите омари линеят по няколко пъти в годината, а след това обичайно по един път годишно.
Когато е без твърда черупка, омарът е силно уязвим и основният начин да оцелее е като се скрива под скала, докато новата му черупка се втвърди. И така до следващия път, когато порасне достатъчно, за да изхвърли старата черупка.
Основният натиск за това омарът да смени черупката си е големият дискомфорт на отесняването. Този дискомфорт подтиква към промяна. И оттам към растеж.
Няма растеж без промяна.
Този процес на растеж при омарите много прилича на процеса на израстване при хората. В един момент старата черупка отеснява. Излизането от нея е опасно. Но преодоляването на страховете и изхвърлянето на старата черупка е единствения начин за израстване. При омарите физически. При хората психически, емоционално и духовно.

Непосредствената болка от отесняващото, неработещото и старото могат да се превърнат в трамплин за промяна. Истината е, че докато болката от старото е по-малка от болката на неизвестното, промяната няма да се случи по естествен начин. В този случай, по някакъв парадоксален начин, неудобствата на настоящето са се превърнали в някаква псевдо-комфортна зона.

Хората бъркат истинската комфортна зона, в която се чувстват добре и ежедневната работа е източник на удоволствие и енергия, с псевдо-комфортната зона, при която не работят, а изтърпяват работата си. И се самозалъгват, че нещата са добре. И така минали 10, 20, 30 години в псевдо-комфортната зона.

Ако сте в истинска комфортна зона, в която нещата не могат да стана по-добре, защо ще искате да излизате от нея? Заради спорта? Или заради постера в конферентната ви зала, който нагледно показва, че "магията се случва извън зоната на комфорт"? Истинската магия се случва на ръба на зоната на комфорта. Не напълно извън нея. Напълно извън нея са най-силни гласовете на съмненията и страховете, които водят до травми, а не до израстване.
​
Останете в зоната на комфорта, в която има здравословно израстване, поток на енергия и нетърпение към следващия ден. Но не стойте в зоната на псевдо-комфорта, в която има самозалъгване, стягане и задушаване. 

​---
Обучение за мениджъри в Zoom - http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers-161860.html

--
3-месечна програма за развитие на ключови мениджърски умения (по заявка на една компания с мениджъри в групи до 12 души) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html

"Тук не е информация" е една от онези объркващи табели, които сигнализират за наличието на бюрокрация в държавните учреждения. В частните компании, обаче също има бюрокрация, наситена с излишен формализъм. Тя не се разпознава по табелите на работните места, а по неразбирателството между отделите и по саркастичните реплики между хората. Реплики от рода на: "не ми е толкова голяма заплатата, че да бързам толкова", "това не е моя работа", "не зависи от мен", "тук така се прави" и т.н.
В големите екипи вътрешната бюрокрация се появява по три основни причини:
 
1) Първата причина е, че процесите се разбиват на прекалено дребни стъпки и се усложняват. Това може да се случи по предписание на вътрешния контрол или на външен одит,  за да се създаде контролна точка за спазване на стандартите. Или пък разбиването на процесите на прекалено много дребни стъпки може да се случва, заради зле разбрана инициатива за тясна специализация. Такава, която често има широк бумеранг ефект и активира репликите "това не е моя  работа". Тези реплики са твърде чести, особено, когато се работи с външни доставчици по аутсорснати процеси.
 
2) Втората причина за създаване на вътрешна бюрокрация е, че чрез нея по-лесно се осигурява съпротивление срещу бъдещи промени. Побелелите коси и наднормените тела в екипите обикновено не са фенове на промените. Честен предразсъдък. Бюрокрацията създава сложност. Сложността създава рискове. Рисковете забавят промените. Или напълно ги блокират.
 
3) Третата причина за създаване на вътрешна бюрокрация е желанието да се създаде работа на хора, които не вършат никаква друга работа, но пък и не могат да бъдат уволнени поради една или друга причина.
 
Появява се въпроса:
"Как един мениджър може да се справи със завареното положение на вътрешната бюрокрация и в същото време да реализира промени?". Краткият отговор е: като вдигне бариерите пред промяната. Припомнете си ги в от началото на книгата.  
 
 Коя от горните причини за възникване на вътрешната бюрокрация е валидна за вашата компания?

​---
Обучение за мениджъри в Zoom - http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers-161860.html

--
3-месечна програма за развитие на ключови мениджърски умения (по заявка на една компания с мениджъри в групи до 12 души) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html

"When it is obvious that the goals cannot be reached,  do not adjust the goals, adjust the action steps."
Confucius


Just for one day try to finish each team meeting with the following question: "Who is doing what by when?", instead of "Have a nice day". At first, this may increase the duration of your meetings by 5-10 minutes, but over time it will shorten them and will increase their effectiveness.


One of the most common cold spots (time-consuming activities with low added value) in management practice are the ineffective meetings. The ones that are carried out with inertia. They involve too many people and they have too vague goals. Is the meeting about gathering ideas? Is it about making a final decision? Is it for presenting a new project? It is not clear.


Since the goal of the meeting is not mentioned at the beginning, people act impulsively and offer solutions when the decision has already been made. Or participants are asked to decide based on snippets of information from the meeting without preparing in advance. Or one of the worst cases - the meetings turn into an arena for pointing fingers and blowing off steam for 2-3 hours, without a break.


At one point, the workday was almost over, and someone trapped managers in ineffective meetings that only contributed to an increase in their current unfinished business and unanswered emails. If the average duration of an unproductive team meeting is about an hour and at the end of the meeting, you say that someone has wasted your time; it means only one thing. And that is - that you wasted your time. No one can waste your time. You may say that someone wasted 5 minutes at the beginning of an ineffective one-hour meeting. But you wasted the remaining 55 minutes. Not someone else. Not your manager. Not the unprepared organizer of the meeting. You have wasted 55 precious minutes of your life, simply because you have given priority to the unproductive meeting, instead of the actual work that awaits you.


But sometimes you are ready for someone else to "waste your time" just because you use that time to "switch off" while you are in the meeting. If you want to use your time at work and not become part of the mass "calendar slavery" then you will take part in meetings over 5 minutes only if these meetings are meaningful and productive. Otherwise, you will never have enough time. It will not be physically possible for you to take part in back-to-back meetings all day long. 


What is the solution for productive meetings? Two things: 1) The highest possible simplification of the agenda, 2) Clarity at the end of the meeting about this: "Who is doing what by when?"


If it is clear what needs to be done, but it is not clear who will do it, the action will most likely be swallowed up by the black hole of collective irresponsibility. If it is clear who and what needs to be done, but no deadline has been set, it will not happen.


So, I invite you to close today's meetings not with "Have a nice day", but with "Who is doing what by when?". And only then with "Have a nice day".


***
 "Cold Shower for Managers" by Plamen Petrov on Amazon - https://amzn.to/2Ka23CU

При спукана гума на магистралата, никой шофьор не обвинява гумата си, че не му съдейства и не е отдадена към работата си. Но някои мениджъри правят точно това. Ако имат спукана гума в екипа си, обвиняват я, че не си върши работата. Вместо да я сменят.
Защо се получава така, че на пътя всеки поема пълна отговорност да има изправни гуми, но в екипите мениджърите се опитват да развият голяма скорост със спукани гуми?
Тук отговорът е подсказан във въпроса. Наличие или липса на пълна отговорност. За изправността на автомобила. Или за представянето на екипа.          Ако шофьорът си мисли, че спуканата гума е проблем на самата гума, тогава автомобилът ще си стои на едно място. Истината е, че спуканата гума на автомобила е проблем на шофьора. Спуканата гума в екипа е проблем на мениджъра. Не на самата гума.
 
1) Какво ще се промени в екипа, ако питате колегите си, дали имате спукани гуми за смяна?
 
2) Ако вие, като мениджър на екипа, сте спуканата гума, какво ще направите, за да продължи автомобилът напред?

---
Обучение за мениджъри в Zoom - http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers-161860.html

--
3-месечна програма за развитие на ключови мениджърски умения (по заявка на една компания с мениджъри в групи до 12 души) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html

Вършенето на нещата по инерция в екипите си има своите положителни черти, като например пестенето на енергия и залагането на изпробваното и сигурното. В същото време, работенето по инерция е един от най-нездравословните мотиватори за работа  в един екип (за разлика от мотиваторите за постижение, развитие, подкрепа, принос и т.н.).
 
В резултат на работата по инерция се случват следните неща в екипите:
 
1) Новите предложения за промяна се заливат с дъжд от обяснения и извинения в стил "защо няма да стане";
 
2) Очаква се някой друг да ми направи работата по-интересна;
 
3) Продължават да се провеждат срещи, които отдавна са станали излишни, но се провеждат по инерция;
 
4) Заобикалят се стари неработещи процеси и процедури, но не се премахват или променят;
 
5) Изготвят се регулярно времеемки отчети, които се четат само от тези, които ги подготвят и изпращат;
 
Тази инерция може да се преодолее с екипния отговор на два въпроса:
 
 
1)  Ако продължим да вършим нещата по инерция и не променим нищо, къде ще стигнем след  1 година?
 
2)  Какво можем да променим още днес, за да стигнем на по-добро място след 1 година?


​---
Обучение за мениджъри в Zoom - http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers-161860.html

--
3-месечна програма за развитие на ключови мениджърски умения (по заявка на една компания с мениджъри в групи до 12 души) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html

Ето какви уравнения се получават в работата, когато се комбинират по различен начин големината на плановете и големината на стъпките при промяна:
 
1) Малки планове + Малки стъпки = Постепенен застой
 
2) Малки планове + Големи стъпки = Бърз провал
 
3) Големи планове + Големи стъпки = Неизбежно изтощение
 
4) Големи планове + Малки стъпки = Устойчив прогрес
 
Всеки сам за себе си може да идентифицира в кое  уравнение попада в момента. И в кое иска да бъде.

Възможно е да има цикличност в предпочитанията.

В началото на кариерата е нормално човек да попадне в уравнението с големите планове и големите стъпки. Със съответната цена, която плаща от дясната страна на уравнението.

Ако се появи голямо изтощение, обичайно се задейства ефекта на махалото. Отива се в уравнението с малки планове и малки стъпки. Но само до определен момент.

Големите планове + малки стъпки не е особено интуитивно. Но е практично. В един момент, може би, и единственото възможно. Промените се случват особено лесно, когато няма друг избор.
 
1) Кое уравнение е най-подходящо за вашия екип?
 
2) В кое уравнение се намирате в момента?
 
2) Какво ще промените, за да се случи промяната, към която се стремите, по естествен начин?

---
Обучение за мениджъри в Zoom - http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers-161860.html

--
3-месечна програма за развитие на ключови мениджърски умения (по заявка на една компания с мениджъри в групи до 12 души) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html

Понякога може да се окаже, че е много по-лесно да създадете мотивираща работна среда за промяна в екипа си, просто като отстраните някои демотивиращи действия, които спират реализирането на промените сега. Такива действия са например:
 
- сменяте приоритетите и крайните срокове импулсивно.
 
- говорите зад гърба на колегите си;
 
- пишете имейли с очакване за отговор в почивните дни и в късните часове на деня;
 
- толерирате неравномерното разпределение на работата - натоварвате още повече тези, които съвестно си вършат работата за сметка на изоставащите и мрънкащите;
 
- избягвате трудните разговори с хората с токсично поведение, които пречат за промяната на целия екип;
 
- не се доверявате напълно на хората и изисквате една и съща информация от няколко души. Това създава допълнителна натовареност и неудовлетвореност от дублирането на работата;
 
- проявявате синдрома СМЧ (силно мой човек) - за едни важат правилата, за други не важат. За едни хора си затваряте очите, когато се забавят, а за другите закъсненията са недопустими;
 
- подценявате хората и омаловажавате постиженията им, вместо да отчетете ежедневния принос на всеки за постигнатите промени и резултати;
 
- наричате другите извън стаята с имена на животни;
 
- задавате неясни цели и се гневите на другите, че не са ви разбрали;
 
- не си паркирате егото;
- липсата на подготовка и планиране от ваша страна често води до създаване на спешност и извънредни работни часове за хората в екипа;
 
….и много други, които може да разберете, като питате  хората си директно.
 
Съпротивлението към промяна у другите може да ви подскаже, че не правите нещо както трябва. Вместо да се сърдите на хората около себе си, погледнете към горния списък и започнете да коригирате ред по ред собствените си действия, с които демотивирате екипа си.
​
Когато липсват демотиватори и пречки от страна на мениджърите, промяната в екипа става не просто лесна, но дори неизбежна. 

---
Обучение за мениджъри в Zoom - http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers-161860.html

--
3-месечна програма за развитие на ключови мениджърски умения (по заявка на една компания с мениджъри в групи до 12 души) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html

"What can a poet achieve if he is not in pain?" Pain is just as important as the typewriter."
Charles Bukowski


The purpose of the following lines is to provoke you to say "NO" to those things or people for whom you have long been postponing saying this "NO" to. So far, you may have been stopped by your good manners and unwillingness to offend or hurt someone else. But in saying "NO" to something, there is a very deep positive force when you know why you say it. This is good not only for you but also for the person on the other side. It is probably good for some third parties as well.


Here is a specific example. Let us say your office is an open space with many people working on the same floor. Your desk is near a central corridor or a door, which is passed by dozens or hundreds of people a day. From time-to-time people stop by you, strike up a brief conversation about yesterday's football match, or about Kubrat Pulev's kiss. For them, this is just part of their planned coffee break with a walk and taking coffee from the kitchen area. For you - this is another useless distraction.


If you say a positive "NO" to the dozens of unwanted daily distractions, what will be the biggest benefit for you?


First, your working hours will be enough. Late nights or early mornings will be the exception rather than the current practice to get the job done. Now, managing the current workload is only possible if you stay up late or come early. The second benefit will be that mistakes in your work will be reduced. You will not have to write and read the same sentence five times because of a lack of good concentration. The third benefit will be that you will probably have some free time left, which you will decide how to use. You, not the surrounding people. You will decide how to use the free minutes instead of the casual office pedestrians.


Apart from these undeniable benefits, there are some disadvantages to saying "NO". Some colleagues may be offended that you do not have a normal human attitude to exchange a couple of words with them. Some will think your ego is too big. Others will say you are pretending to be busy. Others will say that you have no friends in the office because you do not talk to anyone outside of meetings.


If you put the opinion and approval of others before your desire to do your job without distractions, you will never have enough time.


This is not because there are so many tasks. It is simply because you cannot organize yourself well and you cannot concentrate on your current tasks. You cannot say a positive "NO".


A positive "NO" is not an oxymoron. It simply suggests that saying "NO" also has many positive effects. Especially if you get the right dose at the right place and with the right people.


Now, you may think that you are not using the positive "NO" because of others. So as not to hurt them, so as not to draw wrong conclusions, etc. But in fact, you are not saying a positive "NO" just because of you. Think about it. What if someone gets hurt because you do not have a small talk?


If your colleagues are offended because you do not engage in chit chats, what will happen to them when they have a good reason to be offended?


Managers are more likely to avoid negative experiences than to pursue positive ones. That is why so many team leaders prefer to avoid social rejection and negative perceptions than to focus on the positive experience of doing their work during working hours. Failure to use the positive "NO" is also the fast track to professional burnout.


***
The book "Cold Shower for Managers: Empower and Inspire Your Team with Your Humility and Accountability" by Plamen Petrov on Amazon - https://amzn.to/2Ka23CU


The book "Park Your Ego: Face Your Bullsh*t and Own It" by Plamen Petrov on Amazon -https://amzn.to/3r5cves

Хората в екипите, които не могат да реализират определена промяна или да си свършат работата, защото някой друг не си върши работата спрямо тях са склонни да отправят обвинения към другите. Понякога, доста цинични обвинения.
         Например, хората в бек офисите ще обвиняват колегите си във фронт офисите, че не спазват процесите и процедурите и им създават излишна работа и т.н. Така, един отдел обвинява друг. Другият обвинява първия.
         Обвиненията към другите създава изкуствено усещане за правдивост. И още по-изкуствено усещане, че са жертви на чуждите действия и бездействия. Но реално, човек може да бъде жертва единствено и само на собствените си действия и бездействия. Усещането, че са жертви на външните обстоятелства има много предимства (привлича съпричастност, дундуркинг и т.н.), но има и един голям недостатък - създава пасивност към проблемите, вместо активност към търсенето на решения.
         Превключването от пасивно приемане на проблемите към активно търсене на решения се появява едва след някаква форма на студен душ. След някакво кратко, но болезнено вярно осъзнаване.
       Подобно осъзнаване, което предизвикват думите на Джордж Оруел: "Народ, който избира корумпирани политици, измамници, обирджии и предатели, не е жертва, а съучастник".
       Пренесено в екипната работа между отделите - хора, които непрекъснато обвиняват колегите си, затварят си очите и са се превърнали в етични джуджета, не са жертви, а съучастници.
---
Обучение за мениджъри в Zoom - http://www.equinox-partners.bg/effective-communication-and-motivation-for-managers-161860.html

--
​3-месечна програма за развитие на ключови мениджърски умения (по заявка на една компания с мениджъри в групи до 12 души) - http://www.equinox-partners.bg/management-development-program.html